Белодробният абсцес представлява остро нагнояване с разпад на белодробната тъкан и образуване на кухина, около която постепенно се образува капсула. Заболяването се среща по-често у мъже. Обикновено се касае за единичен остър абсцес, но понякога едновременно се образуват по няколко абсцеса.

Белодробният емфизем е необратимо хронично заболяване на белите дробове. То се характеризира с разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой.

Ехинококовата тения паратизира в тънките черва на кучета, вълци, чакали, по-рядко котки. Възрастната тения е дълга няколко милиметра, има главичка и тяло, съставено от 4-5 членчета. В последното членче на женската тения се съдържат до 800 яйца. С изпражненията на животните яйцата на тенията попадат в околната среда и чрез замърсени хранителни продукти и питейна вода достигат храносмилателния тракт на човека.

Отокът на белия дроб представлява много тежко болестно състояние, което изисква спешно лечение. За кратко време в белодробните алвеоли и бронхиолите се появява голямо количество течност, която силно затруднява дихателната функция.

Белодробната емболия възниква при запушване на белодробната артерия или клонове от ембол. Емболът представлява откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек (тромб), който по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове. Локализацията на тромба най-често е в крайниците, в малкия таз, в сърцето, но и на други места в организма.

Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии. По данни на Световната здравна организация от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 3 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно.

Белодробната фиброза представляваболестно състояние, при което в белите дробове се разраства съединителната (фиброзна) тъкан и дихателната функция отслабва. Фиброзата се развива под въздействието на различни фактори, които причиняват белодробни заболявания (туберкулоза, бронхиектазии, силикоза, хронична пневмония и много други).

Бронхиектазната болест представлява вродено или придобито разширение на големи и средни бронхи (лобови, лобулови и сегментни бронхи). Разширението е торбовидно, цилиндрично или смесено. Най-често бронхиектазиите са разположени в долните лобове на белите дробове. Много често те се възпаляват и тогава говорим за бронхиектазна болест. Заболяването се причинява от разнообразни фактори - остри и хронични възпаления на бронхите, вродени или придобити аномалии и запушвания на бронхите и други.

Бронхиолитът представлява остро възпаление на бронхиолите и обикновено е усложнение на тежкия остър трахеобронхит. Той протича с висока телесна температура (до и над 39 С), със силен задух, учестено и повърхностно дишане, посиняване на носа, ушите, устните и пръстите. Кашлицата е мъчителна, болезнена, с трудно отделяне на сиво-жълтеникави пенести храчки. Възпалението преминава за 5-6 седмици. Нерядко настъпват усложнения като пневмония или остър белодробен абсцес.

Дихателната недостатъчност представлява болестно състояние, при което обмена на кислород и въглероден двуокис в белите дробове е нарушен. Тя настъпва при редица остри и хронични заболявания на дихателната система, при остри и хронични сърдечно-съдови заболявания, при кръвни заболявания, заболявания на централната нервна система и на гръбначния мозък