Определение: Дихателната недостатъчност представлява болестно състояние, при което обмена на кислород и въглероден двуокис в белите дробове е нарушен. Тя настъпва при редица остри и хронични заболявания на дихателната система, при остри и хронични сърдечно-съдови заболявания, при кръвни заболявания, заболявания на централната нервна система и на гръбначния мозък. Количеството на кислород в кръвта намалява (хипоксия), а на въглеродния двуокис се увеличава (хиперкапния).

Повечето прогресиращи хронични бронхобелодробни заболявания причиняват дихателна недостатъчност. Твърде често дихателната недостатъчност се съпровожда от сърдечна или сърдечносъдова недостатъчност. Според характера на основния болестен процес в дихателната система дихателната недостатъчност протича остро или хронично.

Клинична картина: Острата дихателна недостатъчност се развива при остър белодробен оток вследствие левокамерна недостатъчност, химични отравяния с газове и пушеци, остри възпаления на белите дробове (пневмония), масивна белодробна тромбоемболия и други бронхобелодробни заболявания. Тя протича драматично, със силен задух, отделяне на кръвенисти пенести храчки и бързо отпадане на дихателната функция. Хроничната белодробна недостатъчност се развива постепенно в хода на повечето хронични дифузни бронхобелодробни заболявания.

Лечението на острата дихателна недостатъчност изисква спешно лечение в интензивно отделение, като задължително включва кислородотерапия, терапия на придружаващия възпалителен процес с антибиотици. Лечението на хроничната дихателна недостатъчност е консервативно. Прилагат се отхрачващи и бронхолитични средства, кардиотоници, витамини. Провежда се активно лечение на заболяванията, причиняващи дихателна недостатъчност.

Прогнозата на острата дихателна недостатъчност е много сериозна. При забавяне на спешното лечение може да настъпят тежки увреждания и дори смърт. Прогнозата на хроничната дихателна недостатъчност е сериозна. При успешно лечение на основните белодробни заболявания (туберкулоза, силикоза, хронична пневмония, пневмофиброза, бронхиектазии и други) прогнозата се подобрява.

Профилактиката се състои в отстраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателна недостатъчност. Отказът от тютюнопушене е полезна профилактична мярка.