Определение: Ехинококовата тения паратизира в тънките черва на кучета, вълци, чакали, по-рядко котки. Възрастната тения е дълга няколко милиметра, има главичка и тяло, съставено от 4-5 членчета. В последното членче на женската тения се съдържат до 800 яйца. С изпражненията на животните яйцата на тенията попадат в околната среда и чрез замърсени хранителни продукти и питейна вода достигат храносмилателния тракт на човека. Тук ембрионите пробиват стената на червата, проникват в кръвта и чрез нея - в черния дроб и белите дробове. В белия дроб ембрионите (яйцата) се задържат и образуват кисти. Всяка киста има капсула със зародишен слой, от който чрез "пъпкуване" се образуват нови кистички. Така цялата ехинококова киста с времето се запълва с кистички, разположени всред течността на "майката" - киста.

Клинична картина: Белодробната ехинококова киста може да пребивава безсимптомно дълго време. Само понякога се наблюдава уртикариалноалергичен кожен обрив по тялото. При нагнояване на кистата общото състояние се влошава, телесната температура се покачва до 39-40 градуса С и болестната картина наподобява остър белодробен абсцес. При разпадане (скъсване, руптура) на кистата нейното съдържание се изхрачва, премесено с малко кръв.

Лечението на белодробната ехинококова киста е оперативно. Извършва се тотално отстраняване на кистата заедно със съседната фиброзирана белодробна тъкан.

Прогнозата на неусложнената белодробна ехинококова киста е добра. Прогнозата на усложнената и нагноилата киста е сериозна при късно предприета хирургическа намеса.

Профилактиката се състои в отстраняване на огнища, от които яйцата на тенията се разпространяват и достигат човека, поддържане на висока лична и битова хигиена, обилно измиване на хранителните продукти, прецизен ветеринарен контрол върху продукти, подлежащи на консумация.