При диабетиците, които редовно практикуват аеробни физически натоварвания, се наблюдава подобрение в цялостната инсулинна чувствителност. Това важи само за периферната чувствителност, но не и за чернодробната, сочи проучване.

Лекари от Vanderbilt University Medical Center и Ohio State University, САЩ изследвали ефекта на седемдневни аеробни упражнения върху периферната и чернодробната чувствителност към инсулин при 17 човека с умерено тежък диабет тип 2 и затлъстяване.

По време на проучването участниците спрели приема на всички антидиабетни медикаменти и започнали да поддържат изокалорична диета, съдържаща 50% въглехидрати, 30% мазнини и 20% протеин, в продължение на 15 дни. През втората седмица 9 случайно избрани пациента били подложени на аеробни физически натоварвания - с бягаща пътека, 50 минути дневно при 70% от vO2max.

След едноседмични физически натоварвания се наблюдавало значително повишение на общата чувствителност към инсулин. Най-голям дял от това повишение имали мускулите, където имало най-голямо покачване на инсулиновата способност да предизвиква глюкозен ъптейк. Такъв ефект нямало обаче върху чувствителността на черния дроб към инсулин.

Авторите отбелязват, че е много вероятно поради липсата на калорийни рестрикции периодът за повишаване на чернодробната инсулинова чувствителност да е по-продължителен от една седмица. Те допълват, че въпреки спирането на антидиабетните медикаменти, не се наблюдавали промени в нивата на глюкозата на гладно, което показва, че физическите упражнения влияят върху глюкозния метаболизъм.

Вижте още:

Гликемичният статус по време на хоспитализацията до голяма степен повлиява преживяемостта след остра сърдечна недостатъчност.

Дневните разходки понижават риска от сърдечни усложнения при диабет тип 2

www.doctorbg.com