Това заболяване се среща в ограничени райони на Сърбия, Румъния и България. У нас са засегнати около 50 села във Врачанско и Монтанско, разположени по северните склонове на Стара планина, на около 300 м. надморска височина. Боледуват мъже и жени на средна възраст. Произходът на болестта е неизяснен. Наблюдава се генетична предразположеност.

Амилоидозата е заболяване с отлагане на специфично вещество - амилоид, в различни органи и най-вече в бъбречните гломерули. То може да възникне без никаква причина - първична амилоидоза или при хронични инфекциозни нагноителни заболявания (бронхиектазии, туберкулоза, хроничен абсцес, остеомиелит и други) - вторична амилоидоза. В основата му стои разстройство в метаболизма.

Бъбречната поликистоза е наследствено заболяване, при което и в двата бъбрека се установяват множестово кисти с различна големина. Между кистите има участъци със запазена бъбречна тъкан. Механизмът на развитие на кистозата не е изяснен. Предполага се, че в периода на ембрионалното развитие много от гломерулните каналчета се образуват дефектно, натрупаната първична урина ги разширява и се появяват кисти.

Бъбречната туберкулоза се развива след разсейване на туберкулозни бактерии от други туберкулозни огнища, най-често белодробни. Бактериите достигат до бъбреците по кръвен път и остават там в неактивно състояние. При понижен общ имунитет, тежка бременност, ретенция на урината, те се активират и се развива бъбречна туберкулоза. Тя често засяга пикочните пътища и половите органи, поради което се нарича урогенитална туберкулоза.

Травмите на бъбрека могат да бъдат открити и закрити. Откритите травми са резултат на огнестрелно нараняване, пробождане с нож, на тежка катастофа. Закритите травми се наблюдават при падания, сблъсъци, тежки сътресения в коремната и поясната област. Увреждането на бъбрека е различно по тежест.

Бързопрогресиращият гломерулонефрит представлява тежко бъбречно заболяване, което в повечето случаи завършва със смърт. Продължителността му е от няколко седмици до една година. Заболяването може да бъде самостоятелно или да се развие в хода на други болести.

Вродени бъбрeчни аномалии се срещат в 1-3% от хората. Те са по-чести у жените. При немалка част от носителите на такива аномалии липсват всякакви здравословни отклонения, и аномалията се открива случайно и при изследвания от друг характер и на други заболявания. У малка част обаче се установяват различни бъбречни заболявания.

Много лекарствени вещества оказват вредно въздействие върху бъбреците. Повечето лекарства се елиминират от организма с урината. Вредни за бъбреците са някои антибиотици като гентамицин, амикацин, канамицин, стрептомицин, сулфонамиди, рентгеноконтрастни вещества, бетаблокери, наркозни препарати, диуретици, калциеви препарати, витамин А, витамин Д, витамин С в по-голями количества, живачни препарати и други лекарствени средства.

Лупусната нефропатия представлява най-честото и най-тежкото усложнение на лупус еритематодес. От нея боледуват лупусно болни между 15 и 25-годишна възраст. Жените боледуват много по-често от мъжете (в съотношение 8-9:1). Болестният процес е автоимунен - болният организъм започва да произвежда антитела срещу собствените си тъкани и по този начин ги уврежда. Бъбрекът се уврежда поради натрупване в гломерулните капиляри на имунни комплекси антиген автоантитяло.

Нефролитиазата е хронично заболяване, характеризиращо се с наличие на слитъци или камъни в тъканта или кухините (чашки, легенче) на бъбрека. Образуването на камъни е резултат на сложни нарушения на обмяната на веществата (метаболизма) в организма, които не са доизяснени и понастоящем.