Подобряването на сърдечната функция при употребата на бета-блокери при пациенти със систолична хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) се дължи главно на понижаването на сърдечната честота отколкото на подобряване на систоличната дисфункция, съобщават австралийски лекари.

Бета-блокерите подобряват сърдечната функция и удължават преживяемостта при пациенти със систолична хронична сърдечна недостатъчност. Но досега не бе установено дали има връзка между понижаването на сърдечната честота и клиничните резултати.

Д-р Genevieve Flannery и колеги от University of Melbourne извършили мета-анализ на 35 клинични проучвания, включващи 22 926 пациенти със систолична ХСН. Средната продължителност на проследяващия период била 9,6 месеца

Д-р Flannery докладват за връзка между all-case смъртността и сърдечната честота, както и силна връзка между промяната в сърдечната честота и промяната в левокамерната фракция на изтласкване. Зависимостите били по-силно изразени в клиничните проучвания, включващи над 100 човека.

Мета-анализът сочи, че главен принос за ползите от бета-блокерите при ХСН има намаляването на сърдечната честота. Степента на редукция на честотата може би е по-важна от постигането на таргетна доза при бета-блокерното лечение на систолична ХСН. Начинът, по който се постига намаляването на сърдечната честота, има значение, отбелязват авторите. Намаляването на норадреналиновото освобождаване чрез бета-блокада може би е причината за добрите клинични резултати.

Вижте още:

Част от положителното влияние на бета-блокерите при сърдечна недостатъчност се дължи на техните ЦНС ефекти