Лошият гликемичен контрол е свързан с развитието на микроалбуминурия при диабет тип 1 06 април 2008
Лошият гликемичен контрол води до развитието на микроалбуминурия при деца с диабет тип 1, сочат резултатите на проспективно наблюдателно проучване, публикувано в BMJ. Рискът от прогресиране до макроалбуминурия е подобен на този при възрастни, но тъй като съществува и в млада възраст, авторите смятат, че ранната интервенция би могла да подобри прогнозата.
При възрастни с диабет тип 1 микроалбуминурията е ранен маркер за структурно бъбречно заболяване и е рисков фактор за развитието на макроалбуминурия. Прогностичната стойност на микроалбуминурията за развитието на макроалбумнурия досега не е изследвана от кохортно проучване.
Целта на настоящото проучване била да се опишат независимите предиктори за развитието на микроалбуминурия и прогресирането до макроалбуминурия при педиатрични пациенти с диабет тип 1 диабет.
В проучването били включени 527 участници с диабет тип 1 на средна възраст 8,8 години. Средната продължителност на проследяващия период била 9,8 години, а главната крайна точка била ежегодното измерване на гликирания хемоглобин (HbA1c) и албумин/креатиновото отношение в урината.
При 10-годишна история на диабет кумулативната честота на микроалбуминурията била 25,7%, а при 19-годишна - 50,7%. Единственият променящ се предиктор за развитието на микроалбуминурия бил гликираният хемоглобин. Било установено, че относителният риск е се увеличава 1,39 пъти на всеки 1% увеличение на HbA1c. За артериалното налягане и тютюнопушенето не била открита прогностична стойност за развитието на микроалбуминурия. Средната възраст, на която пациентите прогресирали до макроалбуминурия, била 18,5 години.
Променливите предиктори за развитието на макроалбуминурия били по високите HbA1c нива (HR, 1.42; 95% CI, 1.22 - 1.78), персистентната микроалбуминурия (HR, 27.72; 95% CI, 7.99 - 96.12) и интермитентата микроалбуминурия (HR, 8.76; 95% CI, 2.44 - 31.44).
При децата с диабет тип 1 единствените модифициращи се предиктори са лошият гликемичен контрол за развитието на микроалбуминурия, както лошият контрол и микроалбуминурията за прогресирането до макроалбуминурия. Рискът за макроалбуминурия при деца и юноши е същият като при кохорти с възрастни диабетици, но ранната интервенция при нормотензионни юноши би подобрила прогнозата на последните.
Вижте още:Неалкохолният мастен черен дроб е рисков фактор за диабет и метаболитен синдромНивата на глюкоза по време на бременност варират при различните типове диабетwww.doctorbg.com