Употребата на гликопротеин IIb/IIIa инхибитора abciximab няма клинично значим ефект при пациенти с остър ST-елевационен инфаркт (STEMI), претретирани с clopodogrel, и подлежащи на перкутанна коронарна интервенция (PCI). Това сочат резултатите на проучването BRAVE-3, представено на Годишната конференция на Американската асоциация по кардиология.

Според презентатора на проучването - д-р Dr Julinda Mehilli, това е първото проучване, което се фокусира върху влиянието на високи дози clopidogrel върху действието на abciximab при пациенти с остър STEMI. Острият STEMI е сериозен медицински проблем и целта на настоящото проучване е да се определи оптималната терапевтична стратегия. Лечението без abciximab е по-евтино и понижава риска от хеморагични усложнения. "Ние няма да използваме IIb/IIIa инхибитори повече, тъй като резултатите от проучването са крайно негативни", обобщава д-р Mehilli.

По време на дискусиите относно проучването д-р Dr Gregg Stone от Columbia University поздрави д-р Mehilli за великолепно направеното проучване и подчерта неговата важност. Той отбеляза, че heparin + abciximab е стандартът за лечение на STEMI, но намекна, че данните за това са може би остарели, базирайки се на факта, че все повече се използва bivalirudin. Д-р Mehilli отбеляза, че bivalirudin не е одобрен и не се използва в Европа при лечение на STEMI, а и само в около 10-15% от първичните ангиопластики се използва bivalirudin, така че резултатите от BRAVE-3 проучването остават клинично значими.

Д-р Mehilli обясни, че идеята за BRAVE-3 се е породила от тенденцията за използване на големи дози clopidogrel. Проучването е рандомизирано, мултицентрово, двойно-сляпо и плацебо-контролирано, включващи 800 пациенти с остър миокарден инфаркт с давност на симптомите 24 часа и назначена PCI. Всички участници били третирани с аспирин 500 мг, нефракциониран хепарин - 5000 IU и прелечение с 600 mg clopidogrel. Пациентите били рандомизирани на abciximab или плацебо

Ангиографичните характеристики били идентични и при двете групи в началото проучването. И в двете групи на 44% от пациентите бил поставен лекарство-емитиращ стент, а на 50% - метален стент.

Главната задача на проучването била да се установи размерът на инфарктната зона на лява камера, определен чрез специална компютърна томография, извършена 5 до 10 дни след включването. Второстепенни задачи били: да се установят смъртността на 30 ден, честотата на реинфаркт, спешна реваскуларизация и инсулт, хеморагия и остра тромбоцитопения.

И при двете групи не се наблюдавала разлика по отношение на главната задача и голяма част от второстепенните задачи (смъртността на 30 ден, честотата на реинфаркт, спешна реваскуларизация и инсулт били 5% при abciximab групата срещу 3,8% в плацебо групата. При abciximab групата имало 1,5% честота на тежка тромбоцитопения и леко повишена честота на малки хеморагии на според класификацията по критериите на Thrombolysis in Myocardial Infarction.

При пациентите с остър STEMI, подложени на първична коронарна интервенция след предшестващо лечение с 600-mg clopidogrel, допълнителната употреба на abciximab не е свързана с клинични ползи.Резултатите са от изключително значение, тъй като поставят под въпрос употребата на гликпротеин IIb/IIIa инхибиторите в ерата на високите прелечебни дози clopidogrel. "Отговорът на този въпрос е: не, не се нуждаем от тези инхибитори", обобщава д-р Mehilli.

Вижте още:

Специален вид стент, способен да улавя ендотелните прогениторни клетки, показва ефективност

Персистиращата ST-сегмент елевация след стент води до повишен риск от левокамерна аневризма

www.doctorbg.com