Нарушеното обоняние може да бъде един от най-ранните симптоми за болестта на Паркинсон, предшестващ моторните симптоми с няколко години. Това сочи обширно проспективно, популационно проучване.

Авторите на проучването от Veterans Affairs Pacific Islands Health Care System, Хонолулу, установили, че мъжете са най-тежка степен на олфакторна дисфункция имат петкратно повишен риск от развитие на Паркинсон (БП) в сравнение с мъжете с нормално обоняние. Според д-р G. Webster Ross обонятелните симптоми предшестват клиничните с поне 4-години, въпреки че не могат да бъдат определени като строго предиктивни.

Олфакторна (обонятелната) дисфункция най-често се свързва с БП и се среща със същата честота както и тремора при липса на физически усилия. Данни от крос-секционни проучвания сочат, че пациентите често имат проблеми с обонянието преди да бъдат диагностицирани с БП. Въпреки това не е установено дали олфакторната дисфункция може да бъде ранен симптом на БП в общата популация.

За да изследват тази връзка, авторите анализирали 2267 мъже на възраст между 71 и 95 години. Всички мъже били подложени на обонятелни тестове, като нито един от участниците в проучването не е бил диагностициран с БП в началото на проучването.

Понижената мирисова идентификация била свързана с по-голяма възраст, висока консумация на кофеин, понижена чревна перисталтика, по-лоша когнитивна функция и повишена дневна сънливост.

След отчитане на изброените по-фактори било установено, че хората с най-увредена обонятелна функция имат 5.2 пъти по-висок риск от развитие на БП. (95% confidence interval, 1.5 - 25.6). Тези резултати могат да се интерпретират така: връзката между обонятелния дефицит и болестта на Паркинсон започва да отслабва след четвъртата година между теста и диагнозата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че периодът между обонятелния тест и диагнозата бил най-кратък при пациентите с най-лоши обонятелни резултати. Освен това данни от предишни проучвания сочат, че олфакторните увреждания започват между 2 и 7 години преди диагнозата и че съществува период между 5 и 7 години между началото на нервното увреждане в substantia nigra и откриването на болестта.

Въпреки че патологичният процес на олфакторната дисфункция не е напълно изяснен, невроналната загуба и формирането на тяло на Lewy се считат като маркери за БП. За последните се смята, че играят роля в обонятелните структури на пациентите с БП.

Според предишни проучвания олфакторните структури са едни от първите мозъчни региони, засегнати от дегенрацията, което подкрепя хипотезата, че нарушеното обоняние може да бъде един от първите симптоми на БП.

Друго обяснение за обонятелната дисфункция е нарушената олфакторна неврогенеза. Обонятелната луковица има регион, където непрекъснато се образуват неврони през целия живот. Опити с мишки установиха, че намалението на допамин (което се наблюдава при пациентите с БП) уврежда неврогенезата в обонятелната луковица.

Възможно е обонятелните проблеми при БП да не са само следствие на патологичен процес в обонятелната луковица, а и следствие на невродегенерация в амигдалата.

Според авторите на проучването обонятелните тестове, както и някои характерни за БП индикатори като констипация и проблеми със съня, могат да бъдат лесен и евтин начин за идентифициране на хората с повишен риск за развитие на БП. По този начин такива хора могат да бъдат насърчавани да участват в клинични проучвания с медикаменти за предотвратяване или забавяне на болестта. Чрез по-скъпи но по-специфични тестове - като транскраниална ехосонография или образно изследване на допаминовия транспорт, би се смалил кръгът от хора, които имат най-висок риск.

Вижте още:

Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства понижава риска от развитие на Паркинсон

Някои антихипертонични медикаменти действат протективно срещу болестта на Паркинсон

www.doctorbg.com