Ново проучване сочи, че нов медикамент, одобрен насокоро за лечение на хепатит В, е по-ефективен от стандартната терапия - lamivudine. Освен това китайските учени установили, че много по-малък брой хора изграждат резистентност срещу новия медикамент - telbivudine (Tyzeka, Sebivo).

Проучването, публикувано в New England Journal of Medicine, установило, че 8% повече пациенти отговарят на лечението с telbivudine в сравнение с lamivudine, като рискът от резистентност е поне с 50% по-малък.

"Редицата терапевтични възможности, които са достъпни днес, ще улеснят клиницистите да поддържат дългосрочен контрол на HBV репликацията. Резултатите от проучването показват, че telbivudine е ефективна терапия при пациенти с хроничен хепатит B", отбелязват авторите на проучването.

Хепатит В е вирусна инфекция, поразяваща черния дроб. Най-често се предава по полов и кръвен път. 1/3 от инфектираните нямат симптоми, а когато се появят, включват: жълтеница, умора, абдоминална болка, липса на апетит, гадене, повъръщане и болки в ставите. При повечето хора инфекцията е транзиентна - продължава най-много 6 месеца. Въпреки това, при някои хепатит В може да хронифицира и това се случва в 6% процента от случаите. При деца на възраст до 6 години хронификация има при 30%, а при новородени, заразени от майката - в 90% от случаите. Хепатит В може да доведе до чернодробна фиброза, която може да доведе до чернодробен карцином или чернодробна недостатъчност.

Целта на лечението е да са поддържат възможно най ниски нива на вируса. Дори и при неоткриваеми нива, лечението е наложително, за да се избегне повторна виремия. Хората с хепатит В трябва да бъдат тествани за позитивност или негативност на Е-антигена. Позитивен резултат за Е-антиген е индикация за упорита инфекция.

Въпреки че има няколко терапевтични опции за лечение на хепатит В, голям проблем остава резистентността, която пациентите придобиват към тези лекарства. Два нови медикамента - entecavir (Baraclude) и telbivudine бяха одобрени от FDA (Американската агенция за лекарствата и храните) през 2005 година.

Настоящото проучване сравнява ефективността на telbivudine срещу lamivudine. Учените рандомизирали 1 370 пациента с хроничен хепатит В на 600 мг telbivudine или 100 мг lamivudine веднъж дневно.

След 1 година лечение 75,3 % от HBeAg позитивните, приемащи telbivudine, имали терапевтичен отговор срещу 67% от lamivudine групата. При HBeAg негативните терапевтичен отговор имало при 64,7% от telbivudine групата срещу 56,3 от пациентите на lamivudine.

60% от telbivudine срещу 40,4% от lamivudine групата с позитивен HBeAg достигнали неоткриваеми вирусни нива на първата година. При HBeAg- пациентите процентите били съответно - 88,3 и 71,4. Освен това telbivudine довел до неоткриваеми нива с 6 седмици по-бързо от lamivudine.

Резистентност се наблюдавала при 5% и 11% от HBeAg+ пациентите, приемащи telbivudine и lamivudine съответно. При HBeAg- пациентите - съотношението било 2,3% и 10,7% съответно.

Двата медикамента имат подобен профил откъм странични ефекти.