Определение
Мозъчният исхемичен инсулт се дължи на намален приток на кръв в мозъчната тъкан, най-често при стеснение на артериален съд, запушването му от тромб (тромбоза), ембол (емболия), спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и техните клонове. В резултат настъпва исхемично (поради обезкървяване) размекване на мозъчната тъкан.
Основна причина за исхемичния мозъчен инсулт е атеросклерозата. Съчетанието й с артериална хипертония е много често. Голям е относителният дял на болните, при които исхемичният инсулт се дължи на придобити или вродени сърдечни пороци и други заболявания на сърцето (напр. сърдечен инфаркт с пристенен тромб).

Клинична картина
Мозъчният исхемичен тромботичен инсулт обикновено се среща в средна и напреднала възраст. Той настъпва нощем или пък през деня по време на покой, предшестван от психично напрежение или физическо усилие. Неврологичните симптоми се развиват остро или постепенно в продължение на няколко часа или дни. Съзнанието обикновено е запазено. Загуба на съзнанието настъпва при запушване на по-големи артериални съдове и се предшества от огнищна неврологична симптоматика, която дава представа за локализацията на огнището (тромбоза). Лицето е бледо, пулсът е отслабен, сърдечните тонове - глуховати, зениците - стеснени. Артериалното налягане е нормално понижено, а понякога повишено. Неврологичната симптоматика се изразява в главоболие, световъртеж, причерняване пред очите, забавяне на мисловния процес, дезориентация. Най-често се установяват нарушения в кръвоснабдяването в района на средната мозъчна артерия.
Мозъчната емболия е друга причина за исхемичния мозъчен инсулт. Тя настъпва в резултат на откъсване на тромб (или част от него), намиращ се най-често в сърцето.
Бактериалната емболия възниква при ендокардит. Понякога емболът се откъсва от тромб, намиращ се в контакт със съдовата стена на периферна артерия.
Въздушната (газова) емболия се получава при хирургически интервенции на сърцето, ангиография (контрастно рентгеново изследване на артериални съдове), навлизане на въздух в плевралната кухина, декомпресионна болест (при работа при по-високо или по-ниско от атмосферното налягане). Емболията нерядко се последва и от тромбоза на мозъчните артерии. Тя възниква най-често денем след психическо или емоционално напрежение или физически усилия у млади лица. Инсултът настъпва остро без предшестващи симптоми.
При ендокардит емболията се предшества от влошаване на общото състояние - слабост, задух, сърцебиене, повишена температура. При емболичният инсулт лицето побледнява, пулсът се учестява и става аритмичен. Установява се и учестено дишане, разтрисане, краткотрайна загуба на съзнанието. Зениците могат да бъдат разширени. Неврологичните симптоми зависят от това коя мозъчна артерия е засегната. Най-често те са частична или пълна загуба на двигателната активност (парези или парализи), нарушена сетивност, нарушено зрение, епилептични припадъци.

Лечението има за цел подобряване на сърдечната дейност, предпазване и борба срещу мозъчния оток, пневмония и венозни тромбози по крайниците. Широко се прилагат антиагрегатни препарати (ацетизал, антистенокардин). За предпазване от застойна пневмония болните трябва да се обръщат често и се назначават антибиотици. Полагат се грижи за предотвратяване на декубитуси (пролежки). През първите часове на инсулта е полезно използването на кислородна маска.