Туберкулоза на кожата и лигавиците

Определение
Кожната и лигавичната туберкулоза са най-често вторични, т.е. - те се развиват у лица, които са преболедували от друга форма на туберкулоза. Разпространението на туберкулозата се осъществява по лимфен и кръвен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична. Болестта бива обща и огнищна (дисеминирана и локална).

Форми
Локалната форма на кожната туберкулоза се разделя на няколко подвида:
1. Лупозна кожна туберкулоза. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета (лупоми). Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят. С течение на времето те се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени. Язвичките заздравяват трудно, като се образува ръбец.
Заболяването е продължително и причинява повторни възлести образувания. Постепено кожата по засегнатите части на тялото и крайниците загрубява. Боледуването започва от млада и дори от детска възраст и засяга по-често женския пол.
2. Kоликвационна кожна туберкулоза (коликвацио – размекване). Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от засегнати лимфни възли, стави и кости. По-рядко заболяването възниква по кръвен път.
Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и рядко по слабините и крайниците. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите не са болезнени, те са умерено плътни и кожата над тях не търпи промени. С течение на времето възлите нарастват, кожата под тях се зачервява, те се размекват, като от тях изтича гнойна течност. Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвичките заздравяват трудно с развитие на ръбци. Заболяването завършва със спонтанно или лекарствено излекуване.
3. Брадавицовидна кожна туберкулоза. При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично - по кръвен път, но може и да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят. Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск те пускат гноевиден секрет. Заболяването продължава с години с периоди на изостряне и подобрение, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата и в дълбочина.
4. Язвена кожна и лигавична туберкулоза. Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите се образуват малки възелчета, които бързо се разязвяват. Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.

Лечението на локалната форма на кожната и лигавичната туберкулоза е локално и общо. Прилагат се различни видове противотуберкулозни препарати - вътрешно, локално и мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения и до физикални процедури. От голямо заначение за профилактиката е активното лечение на основните туберкулозни огнища в организма (белодробната, урогенитална, лимфно-жлезна и косноставна туберкулоза).

Десеминираната (разпръснатата, общата) форма на кожната и лигавичната туберкулоза също се подразделя на няколко вида, както следва:
1. Лишейноподобна кожна туберкулоза. тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичката на топлийка, които са с леко жълтоват цвят. Те никога не се сливат и между тях винаги има здрава кожа. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.
2. Папуло-некротична кожна туберкулоза. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, на тазовата област, а и на други места по тялото. Образуват се малки възелчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза (разпад). Гнойното съдържание засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък ръбец.
3. Индуративна кожна туберкулоза (индурацио – уплатняване). Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно жени през есенно-зимния и пролетния сезони. По кожата на много участъци на тялото (бедра, подколенници, седалище, гърба и другаде) се появяват малки възли със синкаво-червеникав цвят. Някои от тях се сливат и образуват плака. Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разраняват. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват ръбци.
4. Милиарна кожна туберкулоза. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои в малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят. Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обривни пристъпи - със същата или друга локализация.
При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. Това дава основание да се счита, че при заболяването от решаващо значение е наличието на активен алергиращ процес. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.

Лечението на дисиминираната форма на кожно-лигавична туберкулоза е консервативно - общо и локално. Прилагат се противотуберкулозни лекарства - през устата или мускулно, увеличава се приемът на витамини. Локално се използват противотуберкулозни противомикотични и епителизиращи медикаменти под формата на унгвенти, разтвори и пудри. По показание се провеждат физикални процедури. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене и подходящ хранителен режим. Продължителното лечечение се провежда от специалисти - дерматолози и интернисти.