Херпес зостер
Определение: В основата на това заболяване лежи възпалителен процес, обхващат един или няколко съседни спинални ганглии (нервни възли, разположени в близост до гръбначния стълб) и задни нервни коренчета (моно или поли радикулоганглионит) или ганглии, разположени в черепната кухина. Най-често се засягат гръдните ганглии и коренчета.
Заболяването се причинява от вируса на варицела-зостер-VZV. Първата инфекция с VZV води до развитие на генерализиран екзантем- варицела. Реактивирането на VZV , който след прекарване на първичната инфекция остава да персистира в спиналните ганглии води до зостер. Той се появява обикновено при възрастни хора, по- рядко при пациенти с имунна слабост (злокачествени заболявания, левкози, болест на Ходжкин, СПИН, пациенти лекувани с цитостатици и имуносупресори). Клинична картина: Заболяването започва остро, с отпадналост, главаболие и леко покачване на температурата. След 2-3 дни се появяват признаци на едностранна радикулалгия (болка с коренчев характер) - силни, постоянни пристъпни болки, които започват от гръбначния стълб и се разпространяват напред в кожните зони на засегнатите коренчета на гръбначно-мозъчните нерви. Кожата в засегнатите участъци е зачервена, леко оточна. По нея след 2-3 дни се появяват мехурчета, пълни с бистра или гнойна течност. В някои случаи течността в мехурчетата е кръвениста. Обривът е най-често с междуребрена локализация. Може да се наблюдава и генерализиран обрив по кожата на едната половина на тялото. Лечение: При неусложнено протичане то е симптоматично- противовъзпалителни и аналгетици, витамини. Мехурчетата могат да си третират с антисептични прахове за предпазване от вторична инфекция. Те постепенно завяхват, образуват се корички, които сами падат. По тежко протичане и поява на усложнения се прилага Ацикловир.
|