Определение: Според определението на Световната Здравна Организация (СЗО) за хроничният бронхит може да се говори тогава, когато при дадения пациент през две последователни години в продължение на най-малко 3 месеца на годината е била налице кашлица с експекторация – продуктивна кашлица.
Засягането на бронхите е причинено от множество фактори от физикален, химичен, бактериален или вирусен произход. Пушачите (90% от болните са пушачи) и алергичните лица са особено предразположени към заболяването.

Най-важните болестни признаци са кашлицата и отделянето на храчки. Кашлицата е почти постоянна, с периоди на зачестяване и затихване. Тя е влажна, с редовно отделяне на белезникави до жълто-кафяви храчки, по-често сутрин и преди обяд. При напреднал хроничен бронхит се появява постоянен задух.
Болните често имат главоболие, безсъние. Обикновено хроничният бронхит протича с периоди на изостряне и подобрение. Често усложнение на хроничния бронхит е пневмонията, белодробния емфизем, бронхиектазийната болест, белодробното сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност.

Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, аналгетици, отхрачващи средства. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. Отстраняват се вредните предизвикващи и предразполагащи фактори. Усложненията на хроничния бронхит се лекуват в болнични заведения.

Прогнозата на нелекувания хроничен бронхит е сериозна. Усложненията допълнително влошават прогнозата. Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи и причинни фактори и ефективното лечение на острия трахеобронхит и бронхиолит.