Три американски и японски екипа са успели да трансформират кожни клетки от възрастна мишка в родоначални клетки, провокирайки етични дебати, свързани с използването на ембриони.

„Един обикновен генетичен похват”, по този начин Shinya Yamanaka от университета в Токио описва техниката на клетъчна репрограмация, която ако се направи на човешкия вид, би могла да пробуди наведнъж изследванията върху ембрионите и родоначалните клетки, оторизираните да финансират и да сложи край на етичните дебати върху използването на човешки ембриони.
  Преди няколко дни японски екип заедно с Whitehead Institute for Biomedial Research (Cambridge, Massachusetts) и Harvard Stem Cell Institute (Boston), публикуваха в интернет сайтовете на Nature и Cell Stem Cell, резултати, квалифицирани от специалистите като изключителни. Касае се за нова система за клетъчна репрограмация, непозната до този момент, по-семпла, като метод от клонирането (ядрен трансфер).

  При класическата техника, трябва да се създаде ембрион от женска яйцеклетка, в която да се замени ядрото, с такова от друга диференцирана (възрастна) клетка. Тази инициална клетка се стимулира за делене и се създава ембрион от повече клетки. Te произлизат от клетъчни линии от родоначални ембрионни клетки. Нека си припомним, че от скандала с южно корейския професор Hwang през декември 2004 г., който лъжливо претедндира, че е създал човешки клонинг, никой терапевтичен резултат от клонирането не бе приет от света.

    Подмладяване

  При използваната техника от Yamanaka и колегите му, възрастните кожни клетки от мишка претърпяват подмладяване от нов тип. Четири гена от специфични протеини, наречени „фактори на транскрипцията”, са трансферирани в тези клетки, с помощта на ретровируси. Протеините отключват експресията на други гени, които „подмладяват” клетките и им дават качествата на родоначални (недиференцирани) клетки. Те стават „мултипотентни”- могат да се трансформират във всички видове клетки на тъканите в организма. Няма и година и Yamanaka вече бе публикувал невероятните резултати, които се приеха скептично от научните среди.

  Получените родоначални клетки формират добре колонии, способни са да се делят продължитено време и да формират туморни маси (тератоми), точно како недиференцираните ембрионални клетки. Единствената разлика е, че им липсват някои маркери, типични за ембрионалните клетки, въвеждащи ембрионът да се развива. Те не са способни да формират „химери”, както първите. Въпреки всичко, „казах, че няма да мине и година и ще сме свидетели на голяма революция в тази област на изследвания.”, твърди професор Axel Kahn.

 Една от трудностите, кочто срещат учените в последната година е твърде ниската продуктивност на тази репрограмация: по-малко от 0,1% от милион клетки от кожна биопсия могат да бъдат репрогамирани. За да се изберат тези репрограмируеми клетки, учените използват един ген, който подтиква устойчивостта на антибиотици само на тези клетки, който успешно са интегрирали четирите гена на репрограмация. Така клетъчните култури са третирани с антибиотици, който убиват неспособните клетки.

  Този нов опит позволява да се трансплантират родоначални клетки, продуцирани от герминативната тъкан на мишки, или по друг начин казано да ги върнем към произхода им. Hans Schöler от института по молекулярна медицина в Мюнстер се изказва много приповдигнато: „Това е успех, толкова важен, колкото този с Доли.”


www.doctorbg.com