Преди 20 години думата клонинг не присъстваше дори в повече от половината специализирана биологична литература. Но ето, че преди 10 години, на 10 февруари 1997 година беше обявено раждането на клонираната овца Доли. От този момент, думата клониниране и асоциираните технологии е в устата на всеки, пораждайки безброй надежди и подхранвайки толкова фантазии.

С Доли добрият дух на генетиката изскочи от кутията на Пандора и стана чудото на XX век, което управлява учените. Благодарение на Доли, клонирането се превърна в светия Граал за лабораториите и изследователите по цял свят. След най-известната овца се родиха още 16 клонинга: вълк, муфлон, котка, куче, муле, овен, заек, бизон, крава, плъх, кон, мишка, прасе, пор, коза и бивол.

Всъщност клонирането е съвсем естествен феномен. Бактериите например, или пък някои растителни клетки се размножават чрез клониране, като се фотокопират те самите. Освен това отдавна е познато и при човека, като метод на произвеждане (делене) на клетките и от там и на целия организъм. Този принцип е описан още през 1903 година от французина Yves Delage.
Проблемът обаче е, че не е ясно как и защо точно това се случва. Имено този факт подчертава в статия в американското списание Science oт 18 май 2007 г. учения Jose Cibelli::" Доли беше ли просто въпрос на шанс, или пък е сред най-големите научни постижения на XX век?”

За да се разбере по-добре смисълът на този въпрос, трябва да разгледаме използваната техника. Принципът накратко е: необходима е диференцирана клетка (например от кожата) на животното, което ще се клонира. Възможността на тази клетка отново да бъде недиференцирана, тоест да се развие на обратно граничи с 0. Дълго време се смяташе, че този процес е невъзможен - една от догмите на биологията: „възрастната” клетка не е способна да върне времето назад и да стане клетка ”бебе”.

Въпроси без отговори

За да се извърши успешно процесът на клониренето, трябва да са налице екип от добри учени, добра технологична база и още три жизненоважни елемента. От една страна клетка от животното, което ще се клонира, от друга яйцеклетка от женски индивид на същия вид, от която внимателно да се отдели ядрото. После трябва да съединим двете и да ги имплантираме в матка-носител.
Имено този трети етап е много специален. Елементът на късмета е много важен, тъй като едва 5-10 % от яйцеклетките, обработени по този метод са в добро състояние. Големият проблем идва от това, че никой не може да каже със сигурност защо става така. Или ако все пак някой даде такова, казва че отговорът се крие във феномените на депрограмирането и репрограмирането на клетките.

Нека си представим: Вие сте една клетка, в случая на Доли, клетка от гърдата на овца. Вие си вършите много добре работата, защото сте се учили на това дълго време, стъпка по стъпка. Изведнъж ви взимат и ви трансплантират в друга клетка и вие за нула време трябва да се научите на всичко. Сякаш някой ви преконфигурира твърдия диск.
Така учените обясняват процеса. Но твърде много въпроси остават без отговор. Например фактът, че различните клетки на един организъм, на един и същ индивид притежават различна „клонална сила”.
Разбира се учените полагат всички усилия да направят клетките по-надеждни.
Без съмнение, рано или късно, всички неизвестни ще намерят своето решение. И най-малкото в животинския свят клонирането ще стане просто поредната техника, както много други.
Човекът е започнал да опитомява, после да развъжда животните за своите нужди. Научил се е да ги опложда изкуствено, да увеличава броя им чрез техниката на клонираните ембриони. Със сигурност и клонирането ще намери своето основно място сред тези методи.

www.doctorbg.com