Според изчисление на Световната здравна организация при над един милиард възрастни пушачи, около 700 000 000 или една втора от всички деца в света са пасивни пушачи. Тези резултати оповести д-р Георги Котаров от Националния център по опазване на общественото здраве на кръгла маса, посветена на 31 май – Световен ден без тютюнев дим.

  Според специалистите децата, че за разлика от възрастните,  са с два до четири пъти по-висок риск за нарушения във физическото и психическото развитие. По думите на д-р Котаров  голяма част от болестите, които засягат възрастните, имат своя генезис в детството. 
  По тaзи логика пасивното пушене може да предизвика недоносеност, раждане на мъртъв плод или на плод с вродени аномалии. Други последици от пасивното пушене могат да бъдат преждевременно раждане, синдром на внезапна детска смърт, по-слаба успеваемост в училище, остри респираторни заболявания, алергии, както и редица други. 
  Около 200 000 работници умират всяка година заради излагане на вторичен тютюнев дим на работното си място по данни на Международната организация по труда. СЗО счита, че пасивното пушене при възрастните увеличава риска от рак на белите дробове с 24%. С около 25% нараства рискът исхимична болест на сърцето(ИБС) и с около 82% от мозъчен инсулт. Между 40% и 50% е увеличенирто на  риска от развитие на астма сред възрастните пасивни пушачи.
“При тютюнопушенето по-голямата част от дима се отделя в околната среда и се превръща в един от водещите замърсители на въздуха в затворени помещения”, отбеляза д-р Котаров. Той обясни, че димящата цигара генерира повече от 4 000 различни химични съединения. Над 40 от тях са с доказани карцерогени, мутагени и тератогени. Над 300 пък са с биологична токсичност.


www.doctorbg.com