Синдромът на „заключването” или на „затварянето” е неврологично състояние, което се среща твърде рядко. За първи път е описано през 1966 година от проф. Fred Plum (Cornell University College of Medecine ) и проф. Jerom Posner ( New York – Presbyterian Hospital ). Те описват напълно парализирани пациенти ( и с четирите крайника ) с билатерална лицева парализа и неспособност за говорене.
  Този Медицински кошмар, характеризиран през 1844 година от Александър Дюма в произведението си за Монте-Кристо, с определението: ”Труп с живи очи” и от Емил Зола през 1868 г, попаднал сред  пациенти, изцяло съзнаващи, че собственото им тяло е тяхната вселена, и намирайки в тях разум и нормални интелектуални възможности.
Единствените възможни движения при тази болест са отваряне и затваряне на клепачите и вертикални движения на очите. Погледът не може да се измества на ляво и дясно.

 Kак да се разбере, че мозъкът ще бъде предпазен, с всичките си унтелектуални и възприятелни способности, че моторната кора(зона) ще е напълно способна да контролира реда на контракции на този и онзи мускул, че сетивната кора ще може теоритично идеално да усеща топлината, студа, болката, движенията и че въпреки това болестта е способна да те умъртви жив?

Съществува едно тясно пространство на гръбначния стълб, където става вклиняването между централния и гръбначния мозък, упразвляващо корените, нервните плексуси и периферните нерви.
Имено протуберанцията ( изпъкналостта ) на гръбначния стълб трябва да бъде засегната за да се провокира Loked-in syndrome ( LIS ). Най-често( в 86% от случаите ) причината за лезията е съдова, било следствие на оклузивна тромбоза на базиларната артерия (тази, която храни гръбначния стълб и малкия мозък ),или пък на хеморагия на гръбначния стълб. Понякога (в 6% от случаите ) травматизмът може да провокира контузия на мястото на протуберанцията.

Миниатюрната лезия на това пространство води до драматични последствия по дългите пътища на „магистралата на нервите”, прекосявайки гръбначния стълб. Всъщност се прекъсват нервно-мускулните снопчета.

  Ядрата на черепномозъчните нерви са също засегнати. Болните имат по-малки или големи трудности за контрол на белодробната вентилация. Кашлицата им е дефицитна. Често може да се съчетае с трудности в преглъщането- храната попада вместо в хранопровода, в трахеята и оттам в бронхите.

  Диагностиката на синдрома е много често закъсняла ( около 10 месеца след фаталния инцидент ). В около 55% от случаите, близките са тези, които прдполагат проблема, а в 23% го диагностицират първо лекарите. Италианско проучване за болеста показа, че колкото по –рано се диагностицира заболяването, толкова прогнозата за функционалното състояние на засегнатите е по-добра и по-рядко се стига до летален изход. Своевременото диагностициране и лечение позволява раздвижване на главата в 92% от случаите. Необходимо е само лекарите да са по- наблюдателни и да мислят за този рядък синдром.

www.doctorbg.com