Обилно хранене с естесвени храни, богати на баластни вещества и витамини
Минимум 5 порции дневно зеленчуци, богати на баластни вещества, или пресни плодове;
Няколко пъти в седмицата—черупчести плодове;
Да се предпочитат пълнозърнести храни и хляб с цели зърна.
Подходящ избор са хранителни продукти, богати на въглехидрати, с нисък гликемичен индекс (ниска ефективност на кръвната захар), когато и другите съдържани вещества отговарят на изискванията за здравословна храна.
Напр. местни плодове, черупчести плдове, продукти от нискомаслено мляко, пълнозърнест хляб, макарони от твърда пшеница, бланширан ориз имат нисък гликемичен индекс;
Картофите да се предпочитат след сваряване с обелките.
Възможно е умерено да се консумира захар (при енергиен прием на 2000 kcal/дневно максимално до 50 g захар)
Домакинската захар има среден гликемичен индекс;
Медът може да се класифицира също като домакинската захар
Не съществуват научни обосновки за храна, бедна на въглехидрати (т.нар.”low carb”), при диабет.

Мазнините с прости ненаситени мастни киселини са подходящи доставчици на мазнини.
Простите ненаситени мастни киселини са напр.олиото от рапица, зехтинът, фъстъченото масло, лешниковото масло, бадемовото масло.
Мастните киселини “омега-3” имат свойства, защитаващи съдовете.
Препоръчителни са две до три порции тлъста риба седмично, напр.херинга, сьомга, скумрия и доставчици на растителни мазнини “омега-3”като олио от рапшица, соево масло и орехи.
Общото днвено количество на мазнините трчбва да остане под 35% от енергията ( при 2000 kcal/дневно—не повече от 75 g мазнини). Особено трябва да се ограничат наситените мазнини и трансмазнините, т.е. втвърдените растителни масла, (общо под 10 % от дневната енергия)
Вместо мазните видове салами и сирена би слевало да се предпочетат алтернативи, с по-малко мазнини;
Печени сладкиши с малко мазнини са по-подходящи пред мазните торти или шоколад;
Кокосовите мазнини са изключително наситени и затова не се препоръчват;
Да се избягват готовите продукти с неподходящи мазнини (виж етикета—съдържа втвърдени, масла, хидрирарини мазнини).

Болните от диабет тип 1 и тип 2 без признаци на увреждане на бъбреците могат да консумират 10-20 % от енергията като белтъчини (2000 kcal/дневно—не повече от 95 g белтъчини).

Подходящи са белтъчини както от животински призход (напр.месо, сирене, мляко), така и от растителен произход (напр.макарони, картофи, хляб, ориз).
Болните от диабет тип 1 с увреждане на бъбреците (нефропатия с микроалбуминурия) следва да ограничат белтъчините.

Алкохол да се консумира умерено, не повече от 10 g алкохол дневно за жените, и не повече от 20 g дневно за мъжете.
Бутилка бира и четвърт бутилка вино съдържат около 20 g алкохол. Това е горната граница, разрешена за мъже. За жените е валидна половината от тази доза.
Излишно е да се консумират специални храни за диабетици. Няма достатъчно доказателства при диабет да се препоръчват заместители, допълнителни хранителни вещества или функционални хранителни вещества.

www.doctorbg.com