Депрсията не е съдба

Днес депресивните състояния се лекуват успешно, благодарение на новооткритите в последно време нови антидепресивни лекарствени средства. Вероятността те да не се подобрят или да не се повлияят положително от лекарствената терапия е незначителна. От съществено заначение, обаче, е пациентът да съзнава заболяването си и активно да сътрудничи на лекаря за собственото си излекуване.

Депресията

Всеки през живота си е преживявал епизоди, когато се е чувствал тъжен, самотен или нещастен. Не само големи удари на съдбата, но понякога видимо банални преживявания, биха могли неочаквано да извадят някого от равновесие. Такива епизоди в живота са нещо нормално. “Дори необходими!” - би казал някой. Да си представим, че животът ни тече винаги по един и същ начин, то тогава щяхме да бъдем лишени от възможността да възприемаме хубавите мигове в него. Ако тъжният епизод, обаче, през който страдащия не възприема живота от нормалната му страна, продължи седмици или по-дълго, можем да мислим за депресивно състояние.

Кои хора са най-често засегнати?
Понастоящем в индустриалните държави депресията е най-често срещаното болестно състояние, което изисква лечение. Депресията, обаче, не е болест на цивилизацията, нито пък се дължи на високия жизнен стандарт в тези страни. Депресията се среща във всички слоеве на обществото. Тя се проявява сред хората от различни култури, нации или степени на образованост. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете. Съгласно статистиката, около 20 до 25 процента от жените и 7 до 12 процента от мъжете са имали поне един депресивен епизод през живота си. Най-често заболяването се диагностицира сред хора между 25 и 45 годишна възраст.

Причини за депресията
Съвременната медицина приема, че до възникване на депресията водят редица причини. Към тях принадлежат:
Наследствено (генетично) предрзаположение
Невробиологични фактори
Фактори от обкръжението на пациента
Други фактори

Наследствено (генетично) предразположение
Науката съвсем недвусмислено доказа, че наследствтените фактори (предава се в семейството) имат значение. Дете, чийто родител се е разболявал от депресия, е по-уязвимо от развиване на това състояние в сравнение с това, чийто родители никога не са боледували от депресиивна болест.

Невробиологични фактори
Днес се знае със сигурност, че органична причина за депресията може да бъде неравновесие или нарушена концентрация на определени химични съединения в мозъка, т.нар. невромедиатори. Това са съединенията, които предават електрическите сигнали между клетките и това позволява осъществяването на задължителната комуникация между невроните.
Съвременната медицина разполага с редица лекарства, които възстановяват рановесието на тези химични съединения в човешкия мозък и са особено ефективни в лечението на депресивните епизоди.

Фактори от обкръжението на пациента
Появата на депресия може да се разглежда като реакция на „запаметени” болезнени преживявания на определен човек в миналото, които на един по-късен етап, при сблъсък с подобна ситуация, биват „изтиквани” от подсъзнанието.
Липсата на адекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранното детство, или на нещо друго много ценно в живота на определен човек също се отчитат като фактори, които могат да повлияят на устойчивостта на психиката на човека в зряла възраст. При по-силно стресова ситуация или при нужда от адаптация към променени социални условия риска за човек с по-лесно ранима психика да развие депресия е много по-голям в сравнение с останалите хора.
Причините, които могат да отключат тази болест, са различни. Затова и лечението на депресията на отделните пациенти не е еднакво, а изисква изготвяне на иднивидиуална терапевтична стратегия.

Други фактори
Съществуват редица болести, като например заболяванията на щитовидната жлеза, които впоследствие се усложняват от депресивно състояние. Често в такива случаи лечението на основното заболяване включва и успешно справяне с депресията.
Някои лекарствени продукти, предназначени за лечение на различни заболявания на вътрешните органи, провокират нежелани реакции, някои от които се включват в провокирането на депресивни състояния. Ето защо е полезно всеки пациент, още при първия разговор с лекуващия лекар, да назове лекарствата, които приема по някакви причини в момента. Замяната на съответен лекарствен продукт с друг в много случаи би довело до отзвучаване на депресивната симптоматика.


Депресията е състояние, което може да се прояви с най-различни оплаквания. Тя повлиява едновременно тялото, настроението и мислите на заболелия човек. Меланхолията не се разпознава толкова лесно, както например хипертонията — с измерване на кръвното налягане. Тя се отразява на съня ни, на храненето, на начина, по който гледаме на себе си, както и на начина, по който възприемаме случващото се около нас. При депресивната болест различаваме типични и допълнителни характерни симптоми.

Кои са типичните симптоми?

• Загуба на интерес или способност човек да се радва на важни дейности от ежедневието, от които преди това е изпитвал удоволствие – любими занимания, социални контакти, развлечения, приятели, семейство, секс.
  
• Трайно понижено настроение. Това най-добре би могло да се опише с чувстото на „душевна празнота”. Болният страда от това, че като че ли нищо не чувства. Обхванат е от необяснимо отчаяние, чувство на безнадежност, неудоволетвореност, раздразнителност, безпокойство или равнодушно отношение към бъдещето.
  
• Затормозеност на висшите волеви функции, т.е. на силата, необходима за изработване на определено целенасочено поведение в ежедневието. Ако волята е понижена, то и енергията за извършване на ежедневните дейности е силно занижена. Пациентът се оплаква от повишена уморяемост, състояние на "безсилие". Болният е нерешителен, всяко действие е свързано с голямо затруднение и предизвиква силно напрягане, при което той усеща болезнено своята затормозеност (често се наблюдава силна умора след минимално усилие).
  

Какви са допълнителните симптоми?

• Проблеми с концентрацията и запомнянето.
  
• Изопачени мисли за тежко физическо заболяване (повод за които служат често храносмилателните разстройства и разстройството на съня).
  
• Пациентите често затормозяват мислите си с незначителни неща.
  Нерационални идеи за самообвинение и греховност. Болният не е доволен от себе си, а не от заобикалящите го; той смята, че не заслужава такова добро отношение и, че не е достоен да заема болничното легло. Като изход от цялото това състояние се явява желанието му да умре, идеята за самоунищожаване.
  
• Упорити физически оплаквания, които не се поддават на лечение – напр. главоболие, храносмилателни проблеми.
  

Лечение на депресията

Психотерапия
Лечението на депресивното състояние, в зависимост от тежестта, се провежда чрез психотерапия или с лекарства. Най-често се прилагат и двата подхода. Психотерапията има смисъл само ако пациентът е готов активно да сътрудничи за собственото си излекуване. В зависимост от тежестта на заболяването, тя може да се прилага самостоятелно или в подкрепа на вече започнато лечение с антидепресивно действащ медикамент. Този подход изисква силна връзка на доверие между лекар и пациент. При лечението на депресивно заболяване е необходимо и двете страни (пациент и лекар) да се споразумеят и вземат поредица от решения, които се основават на внимателна преценка на състоянието на пациента, съвременните терапевтични възможности, икономическите ограничения и личните предпочитания на пациента към дадена терапевтична стратегия.

Медикаментозно лечение (провежда се от лекар специалист)
Лекарствените продукти, които се приемат за овладяване на депресивните преживявания се наричат антидепресанти. Противно на някои схващания, лечението с антидепресанти не води до зависимост. За разлика от болкоуспокояващите или лекарствените средства, снемащи напрежението (транквилизатори), които проявяват действието си веднага, на антидепресантите са необходими около 14 дни докато постепенно се достигне до желания ефект. По правило, лечението с антидепресанти продължава около девет месеца. През това време, в зависимост от терапевтичния отговор, лекарят своевременно извършва необходимите корекции в дозировката на медикамента. Приемът на предписания лекарствен продукт е сравнително дълъг, като при всеки следващ депресивен епизод тази продължителност се увеличава, макар и дозата на лекарството да е по-ниска от терапевтичната. Смисълът на продължителния прием на медикамента е да бъдат предотвратени следващи епизоди на болестта, като препоръката е връзката с психиатър да се поддържа, макар и на дълги интервали от време (напр. през три месеца). Голяма част от пациентите достигат чак в хода на лечението необходимата психична стабилност, която позволява да се избере удачен, подкрепящ медикаментозното лечение, психотерапевтичен метод.
В зависимост от избора на лекарствен продукт за лечение на депресивното състояние, биха могли да се появят нежелани лекарствени реакции. Съвременните антидепресивни лекарствени средства, като например тези, които селективно пречат на обратното поемане на невромедиатора серотонин, се отличават с много добра поносимост и лечебно действие. Този клас антидепресанти действат като увеличават концентрацията на активните невромедиатори на определените места в нервнта клетка и така улесняват предаването на информацията между клетките. Страничните ефекти на лекарствените продукти задължително се обсъждат подробно в интервюто с лекаря, тъй като те често разколебават пациентите да продължат приема на медикамента през първите 3-4 седмици от лечението. По този начин нарушеният лечебен план може да провали избраната стратегия за лечението на болестта.

Някои съвети, подпомагащи излекуването

• Придържайте се към предписаните от лекаря дози и часове на прием на лекарството.
• Не предприемайте самолечение. Напимер: не използвайте сънотворни и успокояващи лекарствени средства, ако те на се предписани от Вашия лекар.
• Алкохолът и наркотиците не решават проблеми.
• Не се изолирайте от близките си.
• Поставяйте си реално изпълними цели.

Информация за близките и приятелите на пациента

Не омаловажавйте депресивната болест. Това е една мъчителна тъга. В случаите, когато депресивното разстройство е усложнено от сериозен риск от самоубийство, то протича толкова сериозно, колкото и един инфаркт на миокарда или злокачествен тумор. Трябва да знете, че около 10-15% от депресивно заболелите реализират опит за самоубйство.

На какво да обръщат внимание близките и приятелите на болните от депресия?

• Не прекалявайте с изискванията си към Вашия близък. Не изисквайте нито физически „постижения”, нито вземане на решения от него.
• Избягвайте да призовавате (например: „Ти преди много обичаше да караш колело”), да правите негативни преценки на неговите действия или сравнения като например:” Това не изисква чак толкова усилия.”
• Избягавйте да предлагате промени, докато болният е меланхоличен, например: ”Вземи си отпуск и си отпусни душата”.
• Насочете вниманието си върху извършването на рутинните ежедневни дейности на заболелия: ставане по едно и също време от сън (независимо от това колко къса е била нощта за него), грижи за външността, хранения, пазаруване и др.
• Бъдете винаги на разположение за разговор с болния си близък. Бъдете около него, но не прекалявайте с близостта. Една свръхпротекция тревожи болния също толкова, колкото и игнорирането на болестните симптоми (например: ”Я, се стегни. Не може да си толкова зле – всичко си имаш”).
  Не приемайте желанието за отдръпване или отсъствието на чувства като насочени лично срещу Вас. По време на меланхоличната фаза засегнатият почти не е в състояние да даде израз на чувствата си или още по-малко да отвърне на нечии други чувства.
  

Д-р Александър Алексиев
www.doctorbg.com