1 Епидемиология и рискови фактори.

Карцинома на гърдата е най честия злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни (25% от всички злокачествени заболявания) и е на второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания.
• Ракът на млечната жлеза се развива при 1 от всеки 8 американки, 1 от 12 западноевропейки и 1 от 20 българки.
• За развитието му се допуска влиянието на различни фактори (генетични, хормонални, диетични, радиация и др.) които въздействат чрез разностранни механизми
• Най-засегната е възрастта от 50-70 години.

2 Биологични характеристики и прогностични фактори.

• Карциномът на гърдата се характеризира с дълъг период на развитие и значително разнообразие в своите биологични и клинични прояви при отделните пациентки, но при част от случаите може да протича агресивно и за кратък период от време.
• Заболяването включва два основни компонента:
- локорегионално засягане на млечната жлеза и регионални лимфни възли
- системно: микрометастази и /или клинично доказани разсейки в далечни фокуси (кости, черен дроб, бял дроб и др).
• Патоморфологично ракът се развива от епителния слой на каналчетата (дуктален) или лобулите (лобуларен), като в зависимост от начина на растеж карцинома може да бъде неинвазивен или инвазивен
• Най-важните прогностичните фактори определящи необходимостта от следоперативна терапия, риска от рецидив и преживяемостта са големината на първичния тумор, състоянието на регионалните лимфни възли, хистологичния тип и диференциация, хормоналния и рецепторен статус и възрастта на пациентката.

3 Клинична картина и диагностика
• Първият симптом в 90% от случаите е опипващата се, най-често неболезнена туморна формация вмлечната жлеза. При по-повърхностни тумори може да има изглаждане или хлътване на надлежащата кожа, и хлътване на мамилата.
• С напредване на заболяването се наблюдава лимфоедем „портокалова кора” , зачервяване и разязвяване на кожата и уголемени и плътни лимфни възли в аксилата.
• Диагнозата се поставя след клиничен преглед, образна диагностика (ехо- и мамография) и цитологично изследване на материал взет чрез тънкоиглена аспирационна биопсия. При всяка лезия в гърдата, при която на може напълно да се изключи малигнен процес се извършва ексцизионна биопсия.
• Диференциалната диагноза най-често включва фиброкистична болест, фиброаденом, интрадуктален папилом, ретроареоларен абсцес.
• Предлечебното изследване на пациентите има за задача да определи възможно най-точно стадия на заболяването (TMN системата).

4 Лечение
Целта на терапията при карцином на гърдата е да се излекува или забави прогресията на заболяването (и така да се увеличи преживяемостта), да овладее симптомите и да подобри качеството на живота при минимум странични действия от приложеното лечение.
• Терапията е комплексна, като главните подходи са локорегионален(хирургия и лъчетерапия)и системен (химио- и или хормонотерапия).
• Хирургичното лечение (мастектомия или органосъхраняваща операция) е един от основните методи използвани в комплекснуто лечение. За стандартнатна операцие е приета модифицираната радикална мастектомия при която се отстранява гърдата и аксиларните лимфни възли. Консервативното хирургично лечение се прилага в началните стадии и включва отсраняване на първичния тумор и достатъчен обем от заобикалящата го здрава тъкан, съчетано с аксиларна дисекция и последваща лъче терапия.
• Освен след органосъхраняващи операции лъчетерапия се прилага и в случаи с локалноавансирал и метастатичен рак.
Лекарствената терапия е също важен елемент всъвременото комплексно лечение.Видът на използваните тумори противотуморни средства се определя от стадия на заболяването и от редица прогностични фактори.
• Химиотерапията може да бъде предоперативна (неоадювантна), следоперативна (адювантна) и при лечение на метастазиралия рак.
• Ендокринната терапия зависи от наличието на хормонални рецептори към естрогена и прогестерона; менопаузалния статус и някои други фактори. Най-често се използват антиестрогени, LHRH агонисти, ароматазни инхибитори, прогестини и др.

• Ранната диагностика е най-важната предпоставка за успешно лечение на заболяването.
• За целта се препоръчва:
- ежегоден клиничен преглед след 35 години
- мамографско изследване всяка втора или трета година в интервал между 50-69 год.
- при високорискови случаи клиничните прегледи и мамографиите може да бьдат по-чести


Препоръчвана литература:
1. Т. Делийски, Д. Дамянов, Г.Байчев. Препоръки за комплексно лечение на рака на млечна жлеза-Национален консенсус. Плевен, 2005, 5-75
2. Г. Байчев. Карцином на млечната жлеза. В: Диагностика и поведение при заболяване на млечната жлеза, София „Неда”, 1999,69-143
3. Ст. Баев, Д. Трифонов. Заболявания на млечните жлези. В: Клинична хирурги, том 2, Ст. Баев (ред), Ст. Загора, „Знание”, 1998, 11-36