Мате
Матé се нарича чаят от изсушените листа на Ilex paraguariensis (Илекс парагуариензис). Това вечнозелено дърво което расте край реките в Южна Америка. Днес се култивира като храст в Бразилия, Аржентина и Парагвай. Местните индианци от векове събират листата на диворастящите дървета. Йезуитските мисионери първи започват да го култивират.
Подобно на зеления и черен чай Камелия синензис, Мате се преработва като "зелен" и ферментирали форми ("черен"). В голяма част от Южна Америка се пие ежедневно като стимулираща напитка вместо кафе и черен чай. Съдържа кофеин. Името Мате произлиза от традиционния съд, в който се приготвя чая с вряща вода, лимонов сок и подсладител. В Парагвай етномедицинското използване на Мате е като стимулант, диуретик и стомашен тоник. Комерсиалното му бране е довело до изчезване на долните етажи растителност и фауна в джунглата. Където листата са обрани, не остават птици. Затова през последните десет години се експериментират методи за щадящо събиране на реколта.
Традиционните лекове на Южна Америка се разпространяват в Северна Америка, Европа и Индия. В Северна Индия се отглежда Мате и се използва от Аюрведа при психогенно главоболие, умора, нервна депресия и ревматични болки. В Германия Мате се приготвя самостоятелно или в билкови смеси за чайове при бъбречни и на пикочния мехур заболявания, главоболие и запек. Сух екстракт от Мате участва като компонент в инстантни чайове и алкохолни тинктури. В САЩ, освен самостоятелно, се използва и в хранителни добавки за централната нервна система при умствена и психична умора, алкохолни тинктури и водни извлеци.
Съвременното лечебно приложение на билката е основано на традиционните знания, фитохимични изследвания, ин витро и ин виво фармакологични опити с животни.
Химия и фармакология Листата Мате съдържат ксантен-алкалоиди (1-2% кофеин, 0.45-0.90% теобромин, 0.05% теофилин); таниноподобни субстанции ( 4-16% кофеинова и хлорогенова киселини), аминокиселини, флавоноидите кемпферол, кверцетин и рутин; витамините В2, В6, С, ниацин и пантотенова киселина; летливи масла.
Германската държавна "Комисия Е" е определила следните свойства: • аналептично (стимулиращо централната нервна система) • диуретично • влияе положително върху мускулните контракции и върху сърдечния пулс • стимулира разграждането на гликогена, главно до глюкоза • антиревматично • леко аналгетично (болкоуспокояващо).
Комисията е одобрила вътрешния прием на Мате при умствена и физическа умора. Във Франция препарати от мате са разрешени при лекуване на обща нервна и мускулна слабост, като допълващо средство в програми за отслабване, за подобряване на бъбречната дейност. Мате помага при умора, нервна депресия, ревматични болки, психогенно главоболие, и особено главоболие вследствие умора. Не са известни противопоказания и странични ефекти. Дозировка: 3 г нарязана билка дневно. Приготвяне: 2 г се запарват в 150 мл вода, 1-2 пъти дневно.
Днес около 30% от населението на Южна Америка пие ежедневно над 1 л чай Мате. Билката се използва при артрит, забавено храносмилане, чернодробни заболявания, главоболие, ревматизъм и затлъстяване. В университета в Буенос Айрес, Аржентина, беше проведено изследване на различни видове от рода Илекс. Резултатите показаха, че най-използваният южноамерикански вид - Илекс парагуариензис - има най-изявени антиоксидантни свойства, които се запазват при приготвянето на Мате.
По материали на в-к Лечител. www.doctorbg.com
|