Алоето (Aloe vera L.) е растение, познато още от древността. В Египет, Месопотамия и Гърция е прилагано за лечение на гнойни рани. В Индия е използвано при заболявания на устната кухина и при паразити. Едва през XIX век алоето е придобило и славата си на лаксативно средство.

Растението има сложен състав – антрохинониалоин, алое-емодин, антрацен, мастни киселини, аминокиселини, захари, микроелементи, стероиди и други, благодарение на които неговата фармакологична активност е доста разнообразна.

На първо са антибактериалните и антимикотичните свойства на алоето спрямо широк спектър бактерии (стрептококи, стафилококи), гъбички (кандида албиканс) и други. Установено е също противовирусно действие на алоето спрямо херпесния вирус, вируса на инфлуенцата, дори повлиява ХИВ-вируса. При модели на експериментална левкемия у животни алоето е показало висока активност в 50% от животните с удължаване на преживяемостта им. В опити ин-витро алоето е показало цитостатичен ефект и върху други туморни щамове.

При болни от СПИН, третирани с препарата АТ и Ацикловир, ефектът се засилил с прибавянето на екстракт от алое. Алоето се оказва стимулатор на имунната система и мощно противовъзпалително средство. Наличието на витамин С, Е и цинк стимулира регенерацията на клетките, което е едно от най-важните му биологични свойства. Експериментално е установено, че алоето понижава кръвната захар.

Лаксативното действие на алоето е достатъчно полулярно. Важно е да се знае, че в малки дози алоето само стимулира чревната мускулатура, докато неговият очистителен ефект се проявява само в големи дози. Много сполучлива е комбинацията между алое и екстракт от беладона при хроничен запек. Екстрактът от алоето спомага за ускореното заздравяване на пептични язви, като по-важното е, че не се констатира рецидив след подобна терапия.

Съществуват и индикации за добри клинични резултати от лечението с алое на астматични пристъпи, при които настъпва ремисия в 70% от лекуваните. Особено ефективно е алоето в съчетание с традиционните антиастматични средства. Алоето има широк обсег на действие, включително и при варикозни рани, след лъче- и химиотерапия, и особено при така нар. радиодерматит. Диабетичната гангрена също е благоприятен обект за лечение.

Сокът от алое лекува също акне, себорея, екземи и други, но само сокът от свежи листа притежава лечебно действие. Изсушените листа или част от тях нямат лечебен ефект.


Проф. д-р Петър Манолов, д. м. н.