КП № 260 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ В ЛИЦЕВО ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ С ГОЛЯМ ОБЕМ И СЛОЖНОСТ
Минимален болничен престой – 3 дни

КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9КМ

ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ЛЕЗИИ НА НОСА
Изключва:
биопсия на нос - 21.22
назална фистулектомия - 21.82
*21.32 ЛОКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ ИЛИ ДЕСТРУКЦИЯ НА ДРУГИ ЛЕЗИИ НА НОСА

*21.4 РЕЗЕКЦИЯ НА НОС
ампутация на нос

*21.5 СУБМУКОЗНА РЕЗЕКЦИЯ НА НАЗАЛНИЯ СЕПТУМ

ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГИ ЧАСТИ НА УСТАТА
*27.43 ДРУГА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛЕЗИЯ ИЛИ ТЪКАН НА УСТНА И УСТНАТА ЛИГАВИЦА

ПЛАСТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УСТА
*27.56 ДРУГИ КОЖНИ ПЛАСТИКИ НА УСТНИТЕ И УСТАТА
*27.57 ПРИКРЕПВАНЕ НА ТРАНСПЛАНТАТ НА КРАЧЕ ИЛИ ЛАМБО ЗА УСТНА И УСТА
*27.59 ДРУГИ ПЛАСТИЧНИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ НА УСТА

ОПЕРАЦИИ НА УВУЛА
*27.73 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА УВУЛА
Изключва:
с едновременно възстановяване на цепнато небце - 27.62
ураностафилорафия - 27.62

ПОСТОЯННА ТРАХЕОСТОМИЯ
*31.21 МЕДИАСТИНАЛНА ТРАХЕОСТОМИЯ
*31.29 ДРУГА ПОСТОЯННА ТРАХЕОСТОМИЯ
Изключва:
такава при ларингектомия - 30.3-30.4

*38.82 ДРУГИ ХИРУРГИЧЕСКИ ОКЛУЗИИ НА СЪДОВЕ
Клампиране на кръвоносен съд
Разрязване на кръвоносен съд
Лигатура на кръвлоносен съд
Оклузия на кръвоносен съд

ШЕВ НА СЪД
въстановяване на разкъсване на кръвоносен съд
*39.31 ШЕВ НА АРТЕРИЯ
*39.32 ШЕВ НА ВЕНА

ОБИКНОВЕНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ СТРУКТУРИ
Изключва:
биопсия на лимфна структура - 40.11
*40.21 ЕКСЦИЗИЯ НА ДЪЛБОКИ ШИЕН ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ

*40.3 РЕГИОНАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ
разширена ексцизия на регионален лимфен възел
регионална ексцизия на лимфен възел с ексцизия на дренираната лимфна област включваща кожа, подкожна и мастна тъкан

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЛИЦЕВИ КОСТИ И СТАВИ
*76.94 ОТКРИТО НАМЕСТВАНЕ НА ТЕМПОРОМАНДИБУЛАРНА ЛУКСАЦИЯ
*76.95 ДРУГИ МАНИПУЛАЦИИ НА ТЕМПОРОМАНДИБУЛАРНА СТАВА
*76.99 ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА ЛИЦЕВИ КОСТИ И СТАВИ

*86.4 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА КОЖНА ЛЕЗИЯ
широка ексцизия на кожна лезия, включваща подлежащи и прилежащи структури
кодирай също всяка дисекция

СВОБОДНА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
Включва: ексцизия на кожа за автогенна трансплантация
Изключва:
създаване или реконструкцшя на:
пенис - 64.43-64.44
трахея - 31.75
влагалище - 70.61-70.62
*86.63 ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ЦЯЛА КОЖА НА ДРУГИ МЕСТА
Изключва:
хетеротрансплантат - 86.65
хомотрансплантат - 86.66
*86.67 КОЖЕН РЕГЕНЕРИРАЩ ТРАНСПЛАНТАТ
изкуствена кожа, БДУ
създаване на “неодерма”
децелулиран алодермис
покриващи матрикса имплантанти
протезен имплантант от дермална подложка на кожа
регенерираща дермална подложка на кожа
Изключва:
хетеротрансплантат на кожа – 86.65
хомотрансплантат на кожа – 86.66
*86.69 ДРУГА КОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ДРУГИ МЕСТА
Изключва:
хетеротрансплантат - 86.65
хомотрансплантат - 86.66

ДРУГО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
*86.81 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЛИЦЕВА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Изключва:
ритидектомия на клепач – 08.86-08.87
*86.84 ОСВОБОЖДАВАНЕ НА КОЖНА КОНТРАКТУРА ОТ ЦИКАТРИКС
Z-пластика на кожа
Изключва:
Z-пластика с екцизия на лезия - 86.3

ДРУГИ ОПЕРАЦИИ НА КОЖА И ПОДКОЖНА ТЪКАН
*86.91 ЕКСЦИЗИЯ НА КОЖА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
ексцизия на кожа със затваряне на донорното място
Изключва:
такава с трансплантат по време на същия оперативен епизод - 08.60-86.69
Изключва:
епилация на клепач - 08.91-08.93
*86.93 ИНСЕРЦИЯ НА ТЪКАНЕН ЕКСПАНДЕР
инсерция (подкожна) (мека тъкан) на експандер, (един или повече), на скалпа (субгалеално), лице, шия, трупа освен гърда и горния и долния крайник за развитие на кожни ламба за донорско ползване
Изключва:
приготвяне на трансплантатно ламбо - 86.71
тъканен експандер на гърда - 85.95


Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24. Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.

І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната помощ, разположени на територията му
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Клиника/отделение/сектор по лицево – челюстна хирургия
Клиника по УНГ в университетска болница
Специализирано УНГ отделение в онкологичен диспансер
Клиника/отделение/ по пластична хирургия Съгласно медицински стандарт “Лицево-челюстна хирургия“
Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ

Съгласно медицински стандарт “Хирургия“
2. Операционен блок/зали Съгласно медицински стандарт “Хирургия“
3. ОАИЛ/КАИЛ/САИЛ Съгласно медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”
4. Клинична лаборатория Съгласно медицински стандарт “Клинична лаборатория”
5. Лаборатория по клинична патология Съгласно медицински стандарт “Клинична патология”
6. Отделение/сектор по образна диагностика Съгласно медицински стандарт “Образна диагностика“
7. Микробиологична лаборатория Съгласно медицински стандарт “Клинична микробиология“

2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Блок. 1 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години
- лекар със специалност по лицево -челюстна хирургия
или
лекар със специалност по УНГ или лекар със специалност по пластична хирургия;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по клинична патология;

Блок. 2 Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст под 18 години
- лекар със специалност по лицево -челюстна хирургия
или
лекар със специалност по УНГ или лекар със специалност по пластична хирургия;
- лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение;
- лекар със специалност по детски болести;
- лекар със специалност по клинична лаборатория;
- лекар със специалност по образна диагностика;
- лекар със специалност по клинична патология;

ЗАБЕЛЕЖКА: При доказано онкологично заболяване пациентът задължително се консултира от Онкологичен комитет, осигурен от лечебното заведение чрез договор.

ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ.
Хоспитализация в отделение/клиника/сектор по лицево-челюстна хирургия, УНГ отделение/клиника/сектор или клиника/отделение по пластична хирургия при:
- всички случаи на туморни процеси на устните, устната кухина, слюнчените жлези и шията, като лечебният план се определя от онкокомитет;
- всички случаи постъпващи за реконструктивни операции в лицево-челюстната област, неиндицирани от травма с изключение на: “състояния след оперативна репозиция и фиксация при фрактури на средния лицев етаж с остеосинтеза” и “състояния след оперативно лечение на изолирани фрактури на фронтална кост и фронтален синус”.

Изисква се извършването на следните диагностични процедури за поставяне на долечебната диагноза:
• биопсия - ексцизионна/инцизионна при туморни процеси;
• рентгенова снимка на челюстни и лицеви кости или друго образно изследване (компютърна томография, магнитнорезонансна томография).

2.ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
Вземане на биологичен материал за медико-диагностични изследвания се извършва до 6 час от постъпването.В случаите извън спешност вземането на биологичен материал се извършва до 24 час.Други медико-диагностични изследвания - образни или инструментални се извършват до 48 час от постъпването.

При злокачествени процеси се извършва ексцизия на лезията на около 2 см. в клинично здрави тъкани, като в случаите на ангажиране на съседни органи се извършва блок резекция. При ангажиране на съседни органи се провежда блок резекция. При наличие на регионални метастази се провежда съответната шийна дисекция.
Доброкачествените тумори обикновено са капсулирани и добре ограничени от околните тъкани и при тях се извършва екстирпация на туморната формация.
Показания за радикална паротидектомия:
- малигнени тумори при Т1 и Т2, с инфилтрация в лицевия нерв;
- всички малигнени тумори Т3, Т4.
При злокачествени новообразувания на слюнчени жлези, ангажиращи съседни структури, се прави разширена блок - резекция.
Операциите на злокачествени новообразувания на подчелюстната жлеза, ангажиращи двигателните и сетивните нерви на езика, водят до постоянна парализа и сетивни смущения.
При злокачествени новообразувания на слюнчените жлези, ангажиращи долната челюст, изискващи сегментна резекция на челюстта или хемиексартикулация се налага едномоментна или допълнителна реконструктивна операция за възстановяване на челюстта.
При наличие на метастази на регионалните лимфни възли се провежда шийна дисекция от съответната страна или двустранно. По преценка може да се проведе и профилактична шийна дисекция без клинични данни за шийни метастази.
При туморни процеси в слюнчените жлези индикациите за лечение се определят от онкокомитет.
При необходимост и възможности се провежда и съответното пластично възстановяване на дефекта.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
При пациенти постъпващи за реконструктивни операции, съобразно техния общ и локален статус се възприема определена оперативна тактика и се провежда съответно оперативно лечение.

ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.

3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА.
Окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация само при онкологични процеси. При всички останали случаи поставянето на окончателна диагноза се извършва на основата на общохирургичните принципи.

4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
Болните могат да бъдат изписани от болничното заведение при отзвучаване на ранните следоперативни симптоми – болки и невъзможност за преглъщане, хранене поне с течно - кашава храна, както и отчитане на общи физиологични показатели – липса фебрилитет и нормален оздравителен процес на оперативната рана.
Довършване на лечебния процес и проследяване
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.

5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.

ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7.

2. ПРЕДОПЕРАТИВНА БОЛНИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ – включва попълване на лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ №2) и задължителна предоперативна епикриза – документите се оформят съгласно Медицински стандарти “Анестезия и интензивно лечение” и “Хирургия”.

3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО:
3.1. Документиране на предоперативни дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).
3.2. Документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол (съобразно Медицински стандарти “Хирургия”).
3.3. Документиране на следоперативните дни (в ИЗ и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.).

4. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на“Направление за хоспитализация”, бл.МЗ – НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
5. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №..........................) – подписва се от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.

ДОКУМЕНТИ №№ 1, 2 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.


ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
Големите оперативни дефекти в лицевата област са изискват трудни и дълготрайни операции поради завишените критерии за естетически приемливото възстановяване на предната част на лицето.
Основните цели при тези операции са съхраняване на функцията на органите, контурите на лицето и симетрията на лицевите половини. Белезите трябва успешно имитират естествените кожни гънки и да са почти незабележими. Възстановяването на формата и функцията на органите е основната цел на всяка реконструкция и тя трябва да бъде осъществявана по най-простия за изпълнение, достъпен и технически възможен начин. Намаляването на болничния престой, увеличаване преживяемостта на тъканите и съхраняването на функцията на донорските участъци и органи, са също основни критерии при планирането на операциите.
Възстановяване на дефектите с трансплантати се прилага в случаите, когато е налице значителен дефицит на местни тъкани, които не са в състояние да осигурят добро покритие на дефектите. Нужните за реконструкцията тъкани и структури могат да се вземат от отдалечени участъци заедно с прилежащите им съдове и нерви, да бъдат съединени към локалните кръвоносни съдове в приемната ложа и да се адаптират към цялостната кръвна циркулация.
Възстановяването на някои големи дефекти на лицето може да налага използуването на комбинация от няколко техники - свободна трансплантация на тъкани и местна пластика.
Както във всички други органи, така и в лицево-челюстната и шийната област се развиват доброкачествени и злокачествени - онкологични новообразувания.
Доброкачествените тумори обикновено са капсулирани и добре ограничени от околните тъкани и при тях се извършва екстирпация на туморната формация.
При необходимост и възможности се провежда и съответното пластично възстановяване на дефекта.
Злокачествените новообразувания имат тенденция да нарастват. Злокачествените новообразувания могат да се проникват в съседни органи като ги разрушават. Клетки от тумора могат да се разпространят (метастазират) по кръвните и лимфните съдове в други органи.
Онкологичното новообразувание най-често се развива под формата на подутина или незарастваща рана (язва). Когато при прегледа има съмнение за него, обикновено се налагат някои изследвания, необходими за поставяне на точната диагноза, от която зависи и методът на лечение.
Злокачествените онкологични новообразувания налагат незабавно и радикално хирургично лечение, когато това е възможно. Злокачественото новообразувание е заболяване, което крие реален риск от разсейки (метастази) в близост до устната кухина, а също и в други органи, например бели дробове, кости, черен дроб и др. Лечението в такъв напреднал етап от болестта е много трудно. Затова оперативната намеса е по - сполучлива, когато се прави във възможно най - ранен стадий на болестта. При операцията (под обща упойка) се налага да бъде изрязана заедно с тумора и част от съседната здрава тъкан, която огражда туморния процес включително и челюстните кости. Полученият дефект след изрязване на тумора се възстановява с пластична операция или едномоментно или след изчакване на определен период от време. Понякога се прави и премахване на лимфни възли от шията или под долната челюст, засегнати от туморния процес. Почти винаги се налага и облъчване на оперативното поле (преди или след операцията). След оперативната намеса говорът, храненето и преглъщането са затруднени в различна степен, но обикновено след няколко месеца пациентите възстановяват говора си до голяма степен в зависимост от обема на изрязаната тъкан. След изписването пациентите се явяват на контролен преглед всеки месец до първите шест месеца и по преценка на лекуващия лекар.
Доброкачествените новообразувания обикновено са капсулирани и добре ограничени от околните тъкани. Те се отстраняват заедно с капсулата без да засягат околните здрави тъкани.
Най-важно значение за поставяне на диагнозата има микроскопското изследване на туморната тъкан. За целта се изрязва предварително част от тумора, която се изследва микроскопски. Тази манипулация се нарича вземане на биопсия.
След получаване на резултата от изследването се определят начинът на лечение и обемът на операцията.
Прогнозата и възможностите за лечение зависят от вида на тумора и степента на неговото разпространение, което е от особено значение.
Разпространеност на процеса – “стадиране”
Когато е открито (диагностицирано) онкологично новообразувание, е необходимо да се определи дали туморните клетки са се разпространили и в други части на тялото, т.е. да се определи стадият на заболяването, което ще позволи ефективно планиране на бъдещото лечение.
За рецидив говорим, когато имаме отново поява на тумор, след като вече е бил лекуван.
Преглед на възможностите за лечение
Целта на лечението е да се унищожат туморните клетки. Възможностите за това са няколко:
- хирургично лечение – “изрязване” на тумора;
- лъчева терапия – използват се рентгенови или други лъчи с висока енергия за унищожаване на туморните клетки;
- химиотерапия – използват се медикаменти за убиване на туморните клетки.
Хирургичното лечение е най-често използваното лечение при всички стадии на заболяването. То винаги трябва да бъде радикално, т.е., стремежът е да бъдат премахнати всички туморни клетки, защото тези които остават след операцията дават начало на развитие на нов тумор.
При разпространение (метастазиране) на тумора в регионалните лимфни възли (лимфните възли на шията), метастазите също се лекуват хирургично като се премахва целият лимфен басейн в блок от съответната страна (шийна дисекция). Понякога се взима решение за извършване на шийната дисекция профилактично, без да има клинични данни за метастази в лимфните възли.
Туморът “просмуква” (инфилтрира) в здравата тъкан, като я разрушава и туморните клетки могат да се разпространят по лимфните или кръвоносните съдове в други органи, където дават начало на нови тумори. Затова е важно туморът да бъде открит още в началото на неговото появяване, за да може хирургичното лечение да е ефективно.
Радиацията може да дойде от апарати извън тялото (външна лъчетерапия) или от радиоактивни материали, поставени в тялото (тумора), посредством пластмасови тръбички (вътрешна лъчетерапия).
Трябва да се отбележи, че различните видове тумори имат различна чувствителност към радиоактивните лъчи. Лъчевата терапия може да бъде използвана самостоятелно или в комбинация с хирургично лечение. Ако е премахнат целия видим тумор по време на операцията, лекарят може да приложи лъчетерапия за да убие клетките, останали невидими след операцията.
Химиотерапията използва специални лекарства за убиване на туморните клетки. Тези лекарства (химиотерапевтици) могат да бъдат таблети или разтвори, които се прилагат венозно. Химиотерапевтиците, постъпвайки в кръвообращението, преминават през цялото тяло и могат да унищожат туморни клетки извън първичното огнище.
Химиотерапията рядко се използва като самостоятелно лечение, а обикновено се прилага в комбинация с някои от другите методи.
Имунотерапията се стреми да подпомогне организма сам да се пребори с тумора. Използват се вещества, образувани от тялото или специално синтезирани в лаборатория, които директно атакуват или с помощта на естествените сили на организма премахват туморните клетки. Имунотерапията се съчетава с другите видове лечения.


РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРИ ПО КЛИНИЧНА ПЪТЕКА № 260 “ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ В ЛИЦЕВО ЧЕЛЮСТНАТА ОБЛАСТ С ГОЛЯМ ОБЕМ И СЛОЖНОСТ”
ДОКУМЕНТ №1
Извършените процедури, се вписват от изпълнителя им и се отразяват в Документ №1 в деня на извършване.
Задължителното им вписване подлежи на непосредствен и последващ контрол от експерти на РЗОК/НЗОК.
При неизвършването им съгласно заложения алгоритъм на КП, лечебното заведение изпълнител на болнична помощ подлежи на налагане на санкции, включително удържане в следващия отчетен период на средствата, платени за клиничната пътека.
І. ІІ.
Ден за провеждане на процедури 1 ден 2 ден 3 ден Изписване
Дата
ОСНОВНИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ



ОСНОВНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ



КОНСУЛТАЦИИ С ДРУГИ СПЕЦИАЛИСТИ



ДАТА НА ИЗПИСВАНЕ НА ПАЦИЕНТА
ПОДПИС НА ЗАВЕЖДАЩ КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПОДПИС НА ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР