| КП № 257 КОНВЕНЦИОНАЛНА ТЕЛЕГАМАТЕРАПИЯ И БРАХИТЕРАПИЯ СЪС ЗАКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ
КП № 257 КОНВЕНЦИОНАЛНА ТЕЛЕГАМАТЕРАПИЯ И БРАХИТЕРАПИЯ СЪС ЗАКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ
Минимален болничен престой – 3 дни
КОДОВЕ НА БОЛЕСТИ ПО МКБ-10
При тези видове лъчелечение като основна диагноза се поставя код Z51.0, а като придружаващо заболяване съответният код на злокачественото или доброкачествено новообразувание.
Други видове медицинска помощ
Не включва: последващо изследване след лечение (Z08—Z09)
Z51.0 Курс радиотерапия (поддържащ)
Злокачествено новообразувание на устната
Не включва: кожа на устната (С43.0, С44.0)
С00.0 Външна повърхност на горната устна
Горна устна:
• БДУ
• външна повърхност
• червена ивица [vermilion border]
С00.1 Външна повърхност на долната устна
Долна устна:
• БДУ
• външна повърхност
• червена ивица
С00.2 Външна устна, неуточнена
Червена ивица БДУ
С00.3 Горна устна, вътрешна повърхност
Горна устна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица (мукоза)
• устна повърхност
С00.4 Долна устна, вътрешна повърхност
Долна устна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица
• устна повърхност
С00.5 Устна, неуточнена, вътрешна повърхност
Устна, неуточнена като горна или долна:
• букална повърхност
• френулум
• лигавица
• устна повърхност
С00.6 Комисура на устните
С00.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на устните
С01 Злокачествено новообразувание на основата на езика
Горна повърхност на основата на езика
Неподвижна част на езика БДУ
Задна трета на езика
Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на езика
С02.0 Горна повърхност на езика
Предните две-трети на езика, горна повърхност
Не включва: горна повърхност на основата на езика (С01)
С02.1 Странични ръбове на езика
Връх на езика
С02.2 Долна повърхност на езика
Предните две-трети на езика, долна повърхност
Френулум на езика
С02.3 Предните две-трети на езика, неуточнена част
Средна част на езика БДУ
Подвижна част на езика БДУ
С02.4 Езикова сливица
Не включва: сливица БДУ (С09.9)
С02.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на езика
Злокачествено новообразувание на езика, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С01—С02.4
Злокачествено новообразувание на венците
Включва: алвеоларна лигавица
гингива
Не включва: злокачествени одонтогенни новообразувания (С41.0—С41.1)
С03.0 Горен венец
С03.1 Долен венец
С03.9 Венец, неуточнен
Злокачествено новообразувание на пода на устната кухина
С04.0 Предна част на пода на устната кухина
Предна част на премоларно-канинната област
С04.1 Странична част на пода на устната кухина
С04.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на устната кухина
Злокачествено новообразувание на небцето
С05.0 Твърдо небце
С05.1 Меко небце
Не включва: назо-фарингеална повърхност на мекото небце (С11.3)
С05.2 Увула (мъжец)
С05.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пода на небцето
С05.9 Небце, неуточнено
Свод на устната кухина
Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на устната кухина
С06.0 Лигавица на бузите
Вътрешна повърхност на бузите БДУ
Лигавица на бузите
С06.1 Предверие на устната кухина
Бразда (сулкус) на бузата (горна)(долна)
Бразда (сулкус) на устната (горна)(долна)
С06.2 Ретромоларна област
С06.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на други и неуточнени части на устната кухина
С07 Злокачествено новообразувание на околоушната слюнчена жлеза (паротис)
Злокачествено новообразувание на друга и неуточнена част на големите слюнчени
жлези
Не включва: злокачествени новообразувания на малките слюнчени жлези, които се класифицират според тяхната анатомична локализация
злокачествени новообразувания на малките слюнчени жлези БДУ (С06.9)
паротидна жлеза (С07)
С08.0 Подчелюстна жлеза (субмандибуларна)
Субмаксиларна жлеза
С08.1 Подезична жлеза (сублингвална)
С08.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на големите слюнчени жлези
Злокачествено новообразувание на големите слюнчени жлези, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С07—С08.1
Злокачествено новообразувание на сливицата (тонзила)
Не включва: езикова тонзила (С02.4)
фарингеална тонзила (С11.1)
С09.0 Тонзиларна ямка
С09.1 Тонзиларна дъга (предна) (задна)
С09.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тонзилата
С09.9 Тонзила, неуточнена
Тонзила:
• БДУ
• фауциална
• небна
Злокачествено новообразувание на орофаринкса (мезофаринкс)
Не включва: тонзила (С09.—)
С10.0 Валекула
С10.1 Предна повърхност на епиглотиса
Епиглотис, свободен ръб
Глосо-епиглотисна гънка(и)
Не включва: епиглотис (супрахиоидеум) БДУ (С32.1)
С10.2 Странична стена на орофаринкса
С10.3 Задна стена на орофаринкса
С10.4 Бранхиална цепка
Бранхиална киста [локализация на новообразувание]
С10.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на орофаринкса
Гранична област на орофаринкса
Злокачествено новообразувание на носоглътката (назофаринкс)
С11.0 Горна стена на назофаринкса
Свод на назофаринкса
С11.1 Задна стена на назофаринкса
Аденоидни вегетации
Фарингеална тонзила
С11.2 Странична стена на назофаринкса
Ямка на Rosenmuller
Отвор на Евстахиевата тръба
Фарингеален рецесус
С11.3 Предна стена на назофаринкса
Под на назофаринкса
Назофарингеална (предна)(задна) повърхност на мекото небце
Заден край на носа:
• раковини
• преграда (септум)
С11.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на назофаринкса
С12 Злокачествено новообразувание на пириформения синус
Пириформена ямка
Злокачествено новообразувание на хипофаринкса
Не включва: пириформен синус (С12)
С13.0 Посткрикоидна област
С13.1 Ариепиглотисна гънка, обърната към хипофаринкса
Ариепиглотисна гънка:
• БДУ
• гранична (маргинална) зона
Не включва: ариепиглотисна гънка, обърната към ларинкса (С32.1)
С13.2 Задна стена на хипофаринкса
С13.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хипофаринкса
Злокачествено новообразувание с други и неточно определени локализации на устните, устната кухина и фаринкса
Не включва: устна кухина БДУ (С06.9)
С14.0 Фаринкс, неуточнен
С14.2 Пръстен на Waldeyer (тонзиларен)
С14.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на устните, устната кухина и фаринкса
Злокачествено новообразувание на устните, устната кухина и фаринкса, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С00—С14.2
Злокачествено новообразувание на хранопровода
Забележка: Предлагат се две алтернативни субкласификации:
.0—.2 по анатомично описание
.3—.5 по трета на органа
Това отклонение от принципа, според който рубриките следва да се изключват взаимно, е преднамерено, и въпреки че се използват и двете терминологични форми, отделните анатомични области не са сходни.
С15.0 Шийната част на хранопровода
С15.1 Гръдната част на хранопровода
С15.2 Коремната част на хранопровода
С15.3 Горната трета на хранопровода
С15.4 Средната трета на хранопровода
С15.5 Долната трета на хранопровода
С15.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода
Злокачествено новообразувание на дебелото черво (колон)
С18.0 Цекум
Илео-цекална клапа
С18.1 Апендикс
С18.2 Колон асценденс
С18.3 Флексура хепатика
С18.4 Колон трансверзум
С18.5 Флексура лиеналис
С18.6 Колон десценденс
С18.7 Колон сигмоидеум
Сигмоидална (флексура)
Не включва: ректосигмоидална област (С19)
С18.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на дебелото черво
С19 Злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област
Колон с ректум
Ректосигмоидална област (колон)
С20 Злокачествено новообразувание на правото черво (ректум)
Ампула ректи
Злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал
С21.0 Анус, неуточнена локализация
Не включва: анален(-на):
• ръб (С43.5, С44.5)
• кожа (С43.5, С44.5)
перианална кожа (С43.5, С44.5)
С21.1 Анален канал
Сфинктер на ануса
С21.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ректума, ануса и аналния канал
Аноректална област
Анус с ректум
Злокачествено новообразувание на ректума, ануса и аналния канал, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С20—С21.2
Злокачествено новообразувание на носната кухина и средното ухо
С30.0 Носна кухина
Хрущял на носа
Носни раковини
Вътрешна част на носа
Преграда (септум) на носа
Вестибулум на носа
Не включва: кост на носа (С41.0)
нос БДУ(С76.0)
обонятелна луковица (С72.2)
заден край на носната преграда и раковините (С11.3)
кожа на носа (С43.3, С44.3)
С30.1 Средно ухо
Евстахиева тръба
Вътрешно ухо
Мастоидни клетки
Не включва: слухов канал (външен) (С43.2, С44.2)
кости на ухото (меатус) (С41.0)
хрущял на ухото (С49.0)
кожа на (външно) ухо (С43.2, С44.2)
Злокачествено новообразувание на синусите
С31.0 Максиларен синус
Антрум (на Highmore) (максиларен)
С31.1 Етмоидален синус
С31.2 Фронтален синус
С31.3 Сфеноидален синус
С31.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на синусите
Злокачествено новообразувание на ларинкса
С32.0 Глотис
Ларинкс (вътрешен)
Гласна връзка (истинска) БДУ
С32.1 Супраглотис
Ариепиглотисна гънка, обърната към ларинкса
Епиглотис (супрахиоидна част) БДУ
Външен ларинкс
Лъжлива гласна връзка
Задна (ларингеална) повърхност на епиглотиса
Вентрикуларни гънки
Не включва: предна повърхност на епиглотиса (С10.1)
ариепиглотисна гънка:
• БДУ (С13.1)
• хипофарингеална част (С13.1)
• маргинална зона (С13.1)
С32.2 Субглотис
С32.3 Ларингеален хрущял
С32.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ларинкса
С33 Злокачествено новообразувание на трахеята
Злокачествено новообразувание на бронхите и белия дроб
С34.0 Главни бронхи
Карина
Хилус (на белия дроб)
С34.1 Горен лоб, бронх или бял дроб
С34.2 Среден лоб, бронх или бял дроб
С34.3 Долен лоб, бронх или бял дроб
С34.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на бронха или белия дроб
С37 Злокачествено новообразувание на тимуса
Злокачествено новообразувание на сърцето, медиастинума и плеврата
Не включва: мезотелиом (С45.—)
С38.1 Преден медиастинум
С38.2 Заден медиастинум
С38.3 Медиастинум, неуточнена част
С38.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на сърцето, медиастинума и плеврата
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли на крайниците
С40.0 Лопатка (скапула) и дълги кости на горен крайник
С40.1 Къси кости на горен крайник
С40.2 Дълги кости на долен крайник
С40.3 Къси кости на долен крайник
С40.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на костите и ставните хрущяли на крайниците
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли с други и неуточнени локализации
Не включва: кости на крайниците (С40.—)
хрущял на:
• ухо (С49.0)
• ларинкс (С32.3)
• крайници (С40.—)
• нос (С30.0)
С41.0 Кости на черепа и лицето
Челюст (максила) (горна)
Орбитална кост
Не включва: карцином от всеки друг вид, освен вътрекостен или одонтогенен карцином на:
• максиларен синус (С31.0)
• горна челюст (С03.0)
кости на челюст (долна) (С41.1)
С41.1 Долна челюст (мандибула)
Кост на долна челюст
Не включва: карцином от всеки друг вид, освен вътрекостен или одонтогенен карцином на:
• челюст БДУ (С03.9)
• долна (С03.1)
кост на горна челюст (С41.0)
С41.2 Гръбначен стълб
Не включва: сакрална и опашна кост (С41.4)
С41.3 Ребра, гръдна кост и ключица
С41.4 Кости на таза, сакрума и опашката
С41.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на костите и ставните хрущяли
Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С40—С41.4
Злокачествен меланом на кожата
Включва: морфологични кодове М872—М879 с код за характера на новообразуванието /3
Не включва: злокачествен меланом на кожата на половите органи (С51—С52, С60.—, С63.—)
С43.0 Злокачествен меланом на устната
Не включва: червена ивица на устната (С00.0—С00.2)
С43.1 Злокачествен меланом на клепача, включително ъгъла на клепачната цепка
С43.2 Злокачествен меланом на ухото и външния слухов канал
С43.3 Злокачествен меланом на други и неуточнени части на лицето
С43.4 Злокачествен меланом на окосмената част на главата и шията
С43.5 Злокачествен меланом на тялото
Анални:
• ръб
• кожа
Перианална кожа
Кожа на млечната жлеза
Не включва: анус БДУ (С21.0)
С43.6 Злокачествен меланом на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С43.7 Злокачествен меланом на долен крайник, включително тазобедрената област
С43.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на злокачествения меланом на кожата
С43.9 Злокачествен меланом на кожата, неуточнен
Меланом (злокачествен) БДУ
Други злокачествени новообразувания на кожата
Включва: злокачествено новообразувание на:
• мастните жлези
• потните жлези
Не включва: сарком на Kaposi (С46.—)
злокачествен меланом на кожата (С43.—)
кожа на половите органи (С51—С52, С60.—, С63.—)
С44.0 Кожа на устните
Базоцелуларен карцином на устните
Не включва: злокачествено новообразувание на устните (С00.—)
С44.1 Кожа на клепачите, включително ъглите на клепачните цепки
Не включва: съединителна тъкан на клепачите (С49.0)
С44.2 Кожа на ухото и външния слухов канал
Не включва: съединителна тъкан на ухото (С49.0)
С44.3 Кожа на други и неуточнени части на лицето
С44.4 Кожа на окосмената част на главата и шията
С44.5 Кожа на тялото
Анални:
• ръб
• кожа
Перианална кожа
Кожа на млечната жлеза
Не включва: анус БДУ (С21.0)
С44.6 Кожа на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С44.7 Кожа на долен крайник, включително тазобедрената област
С44.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на кожата
Злокачествено новообразувание на периферните нерви и вегетативната нервна
Включва: симпатикусови и парасимпатикусови нерви и ганглии
С47.0 Периферни нерви на главата, лицето и шията
Не включва: периферни нерви на орбитата (С69.6)
С47.1 Периферни нерви на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С47.2 Периферни нерви на долен крайник, включително тазобедрената област
С47.6 Злокачествено новообразувание на периферни нерви на тялото, неуточнено
С47.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на периферните нерви и вегетативната нервна система
С47.9 Периферни нерви и вегетативна нервна система, с неуточнена локализация
Злокачествено новообразувание на съединителната и другите меки тъкани
Включва: кръвоносни съдове
бурса
хрущял
фасция
мастна тъкан
лигамент, без този на матката
лимфни съдове
мускули
синовиална мембрана
сухожилие (сухожилно влагалище)
Не включва: хрущял на:
• става (С40—С41)
• ларинкс (С32.3)
• нос (С30.0)
съединителна тъкан на млечната жлеза (С50.—)
сарком на Kaposi (С46.—)
мезотелиом (С45.—)
периферни нерви и вегетативна нервна истема (С47.—)
перитонеум (С48.—)
ретроперитонеум (С48.0)
С49.0 Съединителна и меки тъкани на главата, лицето и шията
Съединителна тъкан на:
• ухо
• клепач
Не включва: съединителна тъкан на орбитата (С69.6)
С49.1 Съединителна и меки тъкани на горен крайник, включително областта на раменния пояс
С49.2 Съединителна и меки тъкани на долен крайник, включително тазобедрената област
С49.3 Съединителна и меки тъкани на гръдния кош
Аксила
Диафрагма
Големи кръвоносни съдове
Не включва: млечна жлеза (С50.—)
сърце (С38.0)
медиастинум (С38.1—С38.3)
тимус (С37)
С49.4 Съединителна и меки тъкани на корема
Коремна стена
Хипохондриум
С49.5 Съединителна и меки тъкани на таза
Ингвинална област
Седалище
Перинеум
С49.6 Съединителна и меки тъкани на тялото, с неуточнена локализация
Гръб БДУ
С49.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на съединителната и меките тъкани
Злокачествено новообразувание на съединителната и меките тъкани, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С47—С49.6
Злокачествено новообразувание на млечната жлеза
Включва: съединителна тъкан на млечната жлеза
Не включва: кожа на млечната жлеза (С43.5—С44.5)
С50.0 Мамила и ареола
С50.1 Централна част на млечната жлеза
С50.2 Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза
С50.3 Долен вътрешен квадрант на млечната жлеза
С50.4 Горен външен квадрант на млечната жлеза
С50.5 Долен външен квадрант на млечната жлеза
С50.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на млечната жлеза
Злокачествено новообразувание на вулвата
С51.0 Голяма срамна устна (лабия)
Бартолинова жлеза
С51.1 Малка срамна устна
С51.2 Клитор
С51.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на вулвата
С52 Злокачествено новообразувание на влагалището (вагина)
Злокачествено новообразувание на шийката на матката (цервикс)
С53.0 Ендоцервикс
С53.1 Екзоцервикс
С53.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на шийката на матката
Злокачествено новообразувание на тялото на матката
С54.0 Истмус на матката
Долен маточен сегмент
С54.1 Ендометриум
С54.2 Миометриум
С54.3 Дъно (фундус) на матката
С54.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на тялото на матката
С56 Злокачествено новообразувание на яйчника
Злокачествено новообразувание на пениса
С60.0 Препуциум
Крайна плът
С60.1 Гланс пенис
С60.2 Тяло на пениса
Корпус кавернозум
С60.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пениса
С61 Злокачествено новообразувание на простатата
Злокачествено новообразувание на тестиса
С62.0 Недесцендирал тестис
Ектопичен тестис [локализация на новообразувание]
Ретениран тестис [локализация на новообразувание]
С62.1 Десцендирал тестис
Скротален тестис
С62.9 Злокачествено новообразувание на тестис, неуточнено
Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи
С63.0 Епидидим
С63.1 Семенна връв
С63.2 Скротум
Кожа на скротума
С63.7 Други уточнени части на мъжките полови органи
Семенно мехурче (везикула семиналис)
Туника вагиналис
С63.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на мъжките полови органи
Злокачествено новообразувание на мъжките полови органи, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С60—С63.7
С64 Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче
Не включва: бъбречни:
• чашки (С65)
• легенчета (С65)
С65 Злокачествено новообразувание на бъбречното легенче
Пелвиоуретерална област
Бъбречни чашки
С66 Злокачествено новообразувание на уретера
Не включва: уретерен отвор на пикочния мехур (С67.6)
Злокачествено новообразувание на пикочния мехур
С67.0 Триъгълник на пикочния мехур
С67.1 Купол на пикочния мехур
С67.2 Латерална стена на пикочния мехур
С67.3 Предна стена на пикочния мехур
С67.4 Задна стена на пикочния мехур
С67.5 Шийка на пикочния мехур
Вътрешен уретрален отвор
С67.6 Отвор на уретера (орифициум)
С67.7 Урахус
С67.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочния мехур
Злокачествено новобразувание на други и неуточнени части на пикочните органи
Не включва: пикочо-полов тракт БДУ
женски(С57.9)
мъжки (С63.9)
С68.0 Уретра
Не включва: уретрален отвор на пикочния мехур (С67.5)
С68.1 Парауретрални жлези
С68.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на пикочните органи
Злокачествено новообразувание на пикочните органи, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С64—С68.1
Злокачествено новообразувание на окото и неговите придатъци
Не включва: съединителна тъкан на клепачите (С49.0)
кожа на клепачите (С43.1, С44.1)
зрителен нерв (С72.3)
С69.0 Конюнктива
С69.1 Роговица
С69.2 Ретина
С69.3 Хориоидея
С69.4 Цилиарно тяло
Очна ябълка
С69.5 Слъзна жлеза и канали
Слъзна торбичка
Слъзноносов канал
С69.6 Орбита
Съединителна тъкан на орбитата
Екстраокуларен мускул
Периферни нерви на орбитата
Ретробулбарна тъкан
Ретроокуларна тъкан
Не включва: орбитална кост (С41.0)
С69.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на окото и неговите придатъци
Злокачествено новообразувание на мозъчните обвивки (менинги)
С70.0 Церебрални менинги
С70.1 Спинални менинги
С70.9 Злокачествено новообразувание на менинги, неуточнено
Злокачествено новообразувание на главния мозък
Не включва: черепномозъчни нерви (С72.2—С72.5)
ретробулбарна тъкан (С69.6)
С71.0 Главен мозък, с изключение на дяловете (лобове) и стомахчетата (вентрикули)
Мазолесто тяло (Corpus callosum)
Надмозъчна обвивка (супратенториум) БДУ
С71.1 Фронтален лоб
С71.2 Темпорален лоб
С71.3 Париетален лоб
С71.4 Окципитален лоб
С71.5 Мозъчно стомахче
Не включва: четвъртия вентрикул (С71.7)
С71.6 Малък мозък
С71.7 Мозъчен ствол
Четвърти вентрикул
Подмозъчна обвивка (инфратенториум) БДУ
С71.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на главния мозък
Злокачествено новообразувание на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и други части на централната нервна система
Не включва: менинги (С70.—)
периферни нерви и вегетативна нервна система (С47.—)
С72.0 Гръбначен мозък
С72.1 Конска опашка (кауда еквина)
С72.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на главния мозък и другите части на централната нервна система
Злокачествено новообразувание на главния мозък и другите части на централната нервна система, което по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките С70—С72.5
С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза
Злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза
С74.0 Кора (кортекс) на надбъбречната жлеза
С74.1 Медула на надбъбречната жлеза
Злокачествено новообразувание на други ендокринни жлези и сродни структури
Не включва: надбъбречна жлеза (С74.—)
ендокринна част на панкреаса (С25.4)
яйчник (С56)
тестис (С62.—)
тимус (С37)
щитовидна жлеза (С73)
С75.0 Паращитовидна жлеза
С75.1 Хипофиза
С75.2 Краниофарингеален канал
С75.3 Епифизна (пинеална) жлеза
С75.4 Каротидни телца
С75.5 Аортно телце и други параганглии
С75.8 Лезия на повече от една ендокринна жлеза, неуточнена
Забележка: Ако локализациите на множествените лезии са известни, те трябва да бъдат кодирани поотделно.
Злокачествено новообразувание с други и неточно определени локализации
Не включва: злокачествено новообразувание на (с):
• урогениталния тракт БДУ:
• при жените (С57.9)
• при мъжете(С63.9)
• лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани (С81—С96)
• неуточнена локализация (С80)
С76.0 Глава, лице и шия
Буза БДУ
Нос БДУ
С76.1 Гръден кош
Подмишница БДУ
Вътрегръдни новообразувания БДУ
Гръден кош БДУ
С76.2 Корем
С76.3 Таз
Ингвинална област БДУ
Локализации, обхващащи няколко тазови органа, като:
• ректовагинална (преграда)
• ректовезикална (преграда)
С76.4 Горен крайник
С76.5 Долен крайник
С76.7 Други неточно определени локализации
С76.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на други и неточно определени локализации
Вторично и неуточнено злокачествено новообразувание на лимфните възли
Не включва: злокачествено новообразувание на лимфните възли, уточнено като първично (С81—С88, С96.—)
С77.0 Лимфни възли на глава, лице и шия
Надключечни лимфни възли
С77.1 Интраторакални лимфни възли
С77.2 Интраабдоминални лимфни възли
С77.3 Лимфни възли на подмишницата и горния крайник
Пекторални лимфни възли
С77.4 Лимфни възли на ингвиналната област и долния крайник
С77.5 Лимфни възли на таза
С77.8 Лимфни възли с множествени локализации
Вторично злокачествено новообразувание на дихателната и храносмилателната
системи
С78.0 Вторично злокачествено новообразувание на белия дроб
С78.1 Вторично злокачествено новообразувание на медиастинума
С78.2 Вторично злокачествено новообразувание на плеврата
С78.3 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени дихателни органи
С78.4 Вторично злокачествено новообразувание на тънките черва
С78.5 Вторично злокачествено новообразувание на дебелото черво и ректума
С78.6 Вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума
Злокачествен асцит БДУ
С78.7 Вторично злокачествено новообразувание на черния дроб
С78.8 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени храносмилателни органи
Вторично злокачествено новообразувание с други локализации
С79.0 Вторично злокачествено новообразувание на бъбрека и бъбречното легенче
С79.1 Вторично злокачествено новообразувание на пикочния мехур, други и неуточнени пикочни органи
С79.2 Вторично злокачествено новообразувание на кожата
С79.3 Вторично злокачествено новообразувание на главния мозък и мозъчните обвивки
С79.4 Вторично злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на нервната система
С79.5 Вторично злокачествено новообразувание на кости и костен мозък
С79.6 Вторично злокачествено новообразувание на яйчник
С79.7 Вторично злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза
С79.8 Вторично злокачествено новообразувание с други уточнени локализации
С80 Злокачествено новообразувание с неуточнена локализация
Рак
Карцином
Карциноматоза
Генерализиран: с неуточнена локализация
• рак (първична) (вторична)
• злокачествен тумор
Злокачествен тумор
Множествен рак
Злокачествена кахексия
Първичната локализация е неизвестна
Болест на Hodgkin
Включва: морфологични кодове М965—М966 с код за характера на новообразуванието /3
С81.0 Лимфоцитно преобладаване
Лимфоцитно-хистиоцитно преобладаване
С81.1 Нодуларна склероза
С81.2 Смесен целуларитет
С81.3 Лимфоцитно изчерпване
С81.7 Друга болест на Hodgkin
С81.9 Болест на Hodgkin, неуточнена
Фоликуларен [нодуларен] нехочкинов лимфом
Включва: фоликуларен нехочкинов лимфом със или без дифузни области
морфологичен код М969 с код за характера на новообразуванието /3
С82.0 Дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен
С82.1 Смесен, дребноклетъчен с назъбени ядра и едроклетъчен, фоликуларен
С82.2 Едроклетъчен, фоликуларен
С82.7 Други видове на фоликуларен нехочкинов лимфом
С82.9 Фоликуларен нехочкинов лимфом, неуточнен
Нодуларен нехочкинов лимфом БДУ
Дифузен нехочкинов лимфом
Включва: морфологични кодове М9593, М9595, М967—М968 с код за характера на новообразуванието /3
С83.0 Дребноклетъчен (дифузен)
С83.1 Дребноклетъчен с назъбени ядра (дифузен)
С83.2 Смесен, дребноклетъчен и едроклетъчен (дифузен)
С83.3 Едроклетъчен (дифузен)
Ретикулосарком
С83.4 Имунобластен (дифузен)
С83.5 Лимфобластен (дифузен)
С83.6 Недиференциран (дифузен)
С83.7 Тумор на Burkitt
С83.8 Други видове дифузен нехочкинов лимфом
С83.9 Дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен
Периферни и кожни Т-клетъчни лимфоми
Включва: морфологичен код М970 с код за характера на новообразуванието /3
С84.0 Mycosis fungoides
С84.1 Болест на Sezary
С84.2 Т-зонов лимфом
С84.3 Лимфоепителоиден лимфом
Лимфом на Lennert
С84.4 Периферен Т-клетъчен лимфом
С84.5 Други и неуточнени Т-клетъчни лимфоми
Забележка: Ако Т-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
Други и неуточнени типове на нехочкинов лимфом
Включва: морфологични кодове М9590—М9592, М9594, М971 с код за характера на новообразуванието /3
С85.0 Лимфосарком
С85.1 В-клетъчен лимфом, неуточнен
Забележка: Ако В-клетъчният произход или включване се споменава във връзка със специфичен лимфом, следва да се кодира по-специфичното описание.
С85.7 Други уточнени типове на нехочкинов лимфом
Злокачествен:
• ретикулоендотелиоза
• ретикулоза
Микроглиом
С85.9 Нехочкинов лимфом, неуточнен
Лимфом БДУ
Злокачествен лимфом БДУ
Нехочкинов лимфом БДУ
Злокачествени имунопролиферативни болести
Включва: морфологичен код М976 с код за характера на новообразуванието /3
С88.0 Макроглобулинемия на Waldenstrom
С88.1 Болест на алфа-тежките вериги
С88.2 Болест на гама-тежките вериги
Болест на Franklin
С88.3 Имунопролиферативна болест на тънките черва
Средиземноморски лимфом
С88.7 Други злокачествени имунопролиферативни болести
С88.9 Злокачествени имунопролиферативни болести, неуточнени
Имунопролиферативна болест БДУ
Множествен миелом и злокачествени плазмоклетъчни новообразувания
Включва: морфологични кодове М973, М9830 с код за характера на новообразуванието /3
С90.0 Множествен миелом
Болест на Kahler
Миеломатоза
Не включва: солитарен миелом (С90.2)
С90.1 Плазмоклетъчна левкемия
С90.2 Плазмоцитом, екстрамедуларен
Злокачествен плазмоклетъчен тумор БДУ
Плазмоцитом БДУ
Солитарен миелом
Лимфоидна левкемия
Включва: морфологични кодове М982, М9940—М9941 с код за характера на новообразуванието /3
С91.0 Остра лимфобластна левкемия
Не включва: остър пристъп на хронична лимфоцитна левкемия (С91.1)
С91.1 Хронична лимфоцитна левкемия
С91.2 Подостра лимфоцитна левкемия
С91.3 Пролимфоцитна левкемия
С91.4 Косматоклетъчна левкемия
Левкемична ретикулоендотелиоза
С91.5 Т-клетъчна левкемия при възрастни
С91.7 Друга лимфоидна левкемия
С91.9 Лимфоидна левкемия, неуточнена
Миелоидна левкемия
Включва: левкемия:
• гранулоцитна
• миелогенна
морфологични кодове М986—М988, М9930 с код за характера на новообразуванието /3
С92.0 Остра миелоидна левкемия
Не включва: остър пристъп на хронична миелоидна левкемия (С92.1)
С92.1 Хронична миелоидна левкемия
С92.2 Подостра миелоидна левкемия
С92.3 Миелоиден сарком
Хлором
Гранулоцитен сарком
С92.4 Остра промиелоцитна левкемия
С92.5 Остра миеломоноцитна левкемия
С92.7 Друга миелоидна левкемия
С92.9 Миелоидна левкемия, неуточнена
Моноцитна левкемия
Включва: моноцитоидна левкемия
морфологичен код М989 с код за характера на новообразуванието /3
С93.0 Остра моноцитна левкемия
Не включва: остър пристъп на хронична моноцитна левкемия (С93.1)
С93.1 Хронична моноцитна левкемия
С93.2 Подостра моноцитна левкемия
С93.7 Друга моноцитна левкемия
С93.9 Моноцитна левкемия, неуточнена
Други левкемии с уточнен клетъчен вид
Включва: морфологични кодове М984, М9850, М9900, М9910, М9931—М9932 с код за характера на новообразуванието /3
Не включва: левкемична ретикулоендотелиоза (С91.4)
плазмоклетъчна левкемия (С90.1)
С94.0 Остра еритремия и еритролевкемия
Остра еритремична миелоза
Болест на Di Guglielmo
С94.1 Хронична еритремия
Болест на Heilmeyer-Schцner
С94.2 Остра мегакариобластна левкемия
Левкемия:
• мегакариобластна (остра)
• мегакариоцитна (остра)
С94.3 Мастоклетъчна левкемия
С94.4 Остра панмиелоза
С94.5 Остра миелофиброза
С94.7 Друга уточнена левкемия
Левкемия с лимфосаркомни клетки
Левкемия с неуточнен клетъчен тип
Включва: морфологичен код М980 с код за характера на новообразуванието /3
С95.0 Остра левкемия с неуточнен клетъчен тип
Бластна левкемия
Стволоклетъчна левкемия
Не включва: остър пристъп на неуточнена хронична левкемия (С95.1)
С95.1 Хронична левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.2 Подостра левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.7 Друга левкемия с неуточнен клетъчен тип
С95.9 Левкемия, неуточнена
Други и неуточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Включва: морфологични кодове М972, М974 с код за характера на новообразуванието /3
С96.0 Болест на Letterer-Siwe
Нелипидна:
• ретикулоендотелиоза
• ретикулоза
С96.1 Злокачествена хистиоцитоза
Хистиоцитна медуларна ретикулоза
С96.2 Злокачествен мастоклетъчен тумор
Злокачествен:
• мастоцитом
• мастоцитоза
Мастоклетъчен сарком
Не включва: мастоклетъчна левкемия (С94.3)
мастоцитоза (кожна) (Q82.2)
С96.3 Истински хистиоцитен лимфом
С96.7 Други уточнени злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани
Карцином in situ на млечната жлеза
Не включва: карцином in situ на кожата на млечната жлеза (D04.5)
меланом in situ на млечната жлеза (кожа) (D03.5)
D05.0 Лобуларен карцином in situ
D05.1 Интрадуктален карцином in situ
D05.7 Друг карцином in situ на млечната жлеза
D05.9 Карцином in situ на млечната жлеза, неуточнен
Хемангиом и лимфангиом с каквато и да е локализация
Включва: морфологични кодове М912—М917 с код за характера на новообразуванието /0
Не включва: син или пигментен невус (D22.—)
D18.0 Хемангиом с каквато и да е локализация
Ангиом БДУ
D18.1 Лимфангиом с каквато и да е локализация
Доброкачествено новообразувание на мозъчните обвивки (менингите)
D32.0 Обвивки на главния мозък
D32.1 Обвивки на гръбначния мозък
Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези
Не включва: ендокринна част на панкреаса (D13.7)
яйчник (D27)
тестис (D29.2)
тимус (D15.0)
D35.2 Доброкачествено образувание на хипофизата
D35.3 Краниофарингеален канал
D35.4 Епифизна (пинеална) жлеза
Доброкачествено новообразувание с други и неуточнени локализации
D36.0 Лимфни възли
D36.1 Периферни нерви и вегетативна нервна система
Не включва: периферни нерви на орбитата (D31.6)
D36.7 Други уточнени локализации
Нос БДУ
Тиреотоксикоза [хипертиреоидизъм]
Не включва: хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза (E06.2)
неонатална тиреотоксикоза (P72.1)
E05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша
Екзофталмична или токсична гуша БДУ
Болест на Graves
Токсична дифузна гуша
E05.1 Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел
Тиреотоксикоза с токсична едновъзлеста гуша
E05.2 Тиреотоксикоза с токсична полинодозна гуша
Токсична възлеста гуша БДУ
E05.3 Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан
Болести на орбитата
Не включва: вродени аномалии на орбитата (Q10.7)
H05.1 Хронични възпалителни болести на орбитата
Гранулом на орбитата
Други болести на kонюнктивата
Не включва: кератоконюнктивит (Н16.2)
H11.0 Птеригиум
Не включва: псевдоптеригиум (Н11.8)
Други болести на ретината
H35.0 Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения
Изменения в ретиналната съдова картина
Ретинални:
• микроаневризми
• неоваскуларизация
• периваскулит
• варици
• съдови обвивки
• васкулит
Ретинопатия:
• БДУ
• фонова БДУ
• на Coats
• ексудативна
• хипертензивна
H35.1 Преретинопатия
Ретролентикуларна фиброплазия
H35.2 Друга пролиферативна ретинопатия
Пролиферативна витреоретинопатия
Не включва: пролиферативна витреоретинопатия с отлепване на ретината (Н33.4)
H35.3 Дегенерация на макулата и задния полюс
Ангиоидни ивици
Киста
Друзи (дегенеративни) на макулата
Отвор
Сбръчкване
Дегенерация на Kuhnt-Junius
Старческа дегенерация на макулата (атрофична)(ексудативна)
Токсична макулопатия
При необходимост от идентифициране на лекарственото средство, предизвикало увреждане, се използва допълнителен код на външни причини (клас ХХ).
H35.4 Периферни ретинални дегенерации
Дегенерация на ретината:
• БДУ
• мрежовидна
• микрокистозна
• палисадна
• паважна
• ретикуларна
Не включва: с разкъсване на ретината (Н33.3)
H35.5 Наследствени ретинални дистрофии
Дистрофия:
• ретинална (пигментна)(албипунктатна)(вителиформена)
• тапеторетинална
• витреоретинална
Пигментен ретинит
Болест на Stargardt
H35.6 Ретинална хеморагия
H35.7 Отделяне, разцепване на слоевете на ретината
Централна серозна хориоретинопатия
Отлепване на ретинален пигментен епител
H35.8 Други уточнени увреждания на ретината
H35.9 Увреждане на ретината, неуточнено
Увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде
Не включва: гастройеюнална язва (К28.—)
радиационен:
• колит (К52.0)
• гастроентерит (К52.0)
• проктит (К62.7)
К91.0 Повръщане след хирургична намеса върху стомашно чревния тракт
К91.8 Други увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, не класифицирани другаде
Хипертрофични увреждания на кожата
L91.0 Келоиден цикатрикс
Хипертрофичен цикатрикс
Келоид
Не включва: акне келоид (L73.0)
цикатрикс БДУ (L90.5)
L91.8 Други хипертрофични увреждания на кожата
Прогресиращ осифициращ миозит
Погресираща осифицираща фибродисплазия
М61.10 Множествена локализация
М61.11 Раменна ключица акромиоклавикуларна
област лопатка скапулохумерална стави
стерноклавикуларна
М61.12 Мишница раменна кост лакътна става
М61.13 Предмишница лакътна кост гривнена става
лъчева кост
М61.14Китка карпални кости ставите между всички
метакарпални кости тези кости
фаланги
М61.15 Тазова област сакрум тазобедрена става
и бедро бедрена костсакроилиачна става
таз
М61.16 Колянна голям пищял[тибиа] колянна става
област малък пищял[фибула]
М61.17 Глезенна става тарзални кости глезенна става
и стъпало метатарзални кости други стави на стъпалото
фаланги
М61.18 Други гръбначен стълб
ребра
шия
череп
глава
тяло
Други фибробластични увреждания
М72.80 Множествена локализация
М72.81 Раменна ключица акромиоклавикуларна
област лопатка скапулохумерална стави
стерноклавикуларна
М72.82 Мишница раменна кост лакътна става
М72.83 Предмишница лакътна кост гривнена става
лъчева кост
М72.84Китка карпални кости ставите между всички
метакарпални кости тези кости
фаланги
М72.85 Тазова област сакрум тазобедрена става
и бедро бедрена костсакроилиачна става
таз
М72.86 Колянна голям пищял[тибиа] колянна става
област малък пищял[фибула]
М72.87 Глезенна става тарзални кости глезенна става
и стъпало метатарзални кости други стави на стъпалото
фаланги
М72.88 Други гръбначен стълб
ребра
шия
череп
глава
тяло
КОДОВЕ НА ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРИ ПО МКБ-9 КМ
ОСНОВНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ
ЛЕЧЕБНА РАДИОЛОГИЯ И НУКЛЕАРНА МЕДИЦИНА
Изключва: такива за:
аблация на хипофизна жлеза - 07.64-07.69
деструкция на хориоретинална лезия - 14.26-14.27
*92.23 РАДИОИЗОТОПНА ТЕЛЕРАДИОТЕРАПИЯ
телерадиотерапия с използване на:
кобалт-60. (телегаматерапия)
*92.29 ДРУГИ РАДИО-ЛЕЧЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
брахитерапия с използване на:
иридий – 192, цезий – 137, рутений -106 и други закрити радионуклиди
Изискване: Клиничната пътека се счита за завършена, ако е приложена и отчетена една основна терапевтична процедура посочена в блок Кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. Проведените процедури задължително се отразяват в Документ №1.
І. УСЛОВИЯ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗВЕНА, МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ, НАЛИЧНИ И ФУНКЦИОНИРАЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Лечебното заведение за болнична помощ може да осигури и чрез договор, вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и със структури на извънболничната помощ, разположени на територията му
Задължително звено Апаратура и оборудване
1. Клиника/отделение/сектор по лъчелечение
и/или
Стационар - ”Активен блок" Съгласно Наредба №18 от 20.06.2005 на МЗ
и оборудвани с:
1. Телегаматерапевтичен апарат
2. Дозиметрична система за периодично калибриране на апаратурата;
и/или
3. Закрити радиоактивни източници с ниска мощност на дозата- за брахитерапия
4. Радиоманипулационна за работа със закрити радионуклиди и хранилища за тях и за радиоактивни отпъдъци.
2. Сектор по образна диагностика Съгласно Медицински стандарт “Образна диагностика“
Забележка: Стационар с “активен блок” се изисква само за брахитерапия. По тази клинична пътека се лекуват болни:
• на перкутанно лъчелечение с телегаматерапевтични апарати;
• на интерстициална и интракавитарна брахитерапия със закрити източници с ниска мощност на дозата, при ръчно планиране и посленатоварване.
2. НЕОБХОДИМИ СПЕЦИАЛИСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
За лъчелечение - лекар със специалност по лъчелечение или медицинска радиология.
За дозиметрично планиране - специалист магистър по медицинска физика/физика.
Правоспособност за специфична работа в йонизираща среда се налага за всички, извършващи лъчелечение, която се придобива след специален изпит.
ІІ. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
1. ИНДИКАЦИИ ЗА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ:
• при злокачествено новообразувание на устната;
• при злокачествено новообразувание на езика;
• при злокачествено новообразувание на големите слюнчени жлези, венците, бузите, мекото и твърдото небце;
• при злокачествено новообразувание на пода на устната кухина;
• при злокачествено новообразувание на орофаринкс;
• при злокачествено новообразувание на назофаринкс;
• при злокачествено новообразувание на хипофаринкса;
• при злокачествено новообразувание на пръстена на Валдайер;
• при злокачествено новообразувание на хранопровода;
• при (злокачествено новообразувание на дебелото черво, при прорастване на органи в малък таз и коремни стени;
• при злокачествено новообразувание на ректума, анален канал и ануса;
• при злокачествено новообразувание на носните кухини, средното ухо и синусите;
• при злокачествено новообразувание на ларинкса;
• при злокачествено новообразувание на трахеята, бронхите и белия дроб;
• при злокачествено новообразувание на тимус и други органи и тъкани в медиастинум;
• при злокачествени новообразувания на кожата и кожните аднекси;
• при злокачествени новообразувания на костта и ставния хрущял;
• при злокачествени новообразувания на съединителната и другите меки тъкани;
• при меланом;
• при злокачествено новообразувание на женската и мъжка гърда;
• при злокачествено новообразувание на маточната шийка;
• при злокачествено новообразувание на тялото на матката;
• при епителни неоплазми на вагината и вулвата;
• при злокачествено новообразувание на простатата;
• при злокачествено новообразувание на пениса и другите мъжки полови органи;
• при злокачествено новообразувание на пикочния мехур;
• при злокачествени новообразувания на щитовидната жлеза;
• при вторични злокачествени новообразувания;
• при злокачествени новообразувания с неуточнена локализация;
• при Неходжкинови лимфоми, левкози, множествен и солитарен миелом;
• при болест на Ходжкин;
• при доброкачествени, гранично злокачествени и псевдо тумори;
• при хипертрофични заболявания на ставите, съединителната тъкан, конюнктивата, пениса, сенилна макулена дегенерация;
• при тиреоидно асоциирана офталмопатия;
• при анастомозит;
• при злокачествени новообразувания на тестис и бъбрек.
2. ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ.
ДИАГНОСТИЧНО – ЛЕЧЕБНИЯТ АЛГОРИТЪМ В ПОСОЧЕНИТЕ ВАРИАЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЯ ПАКЕТА ОТ БОЛНИЧНИ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СЕ ЗАПЛАЩАТ ПО ТАЗИ КЛИНИЧНА ПЪТЕКА.
2.1. ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ ПРИ ТЕЛЕГАМАТЕРАПИЯ
Състоянието на болшинството болни при телегаматерапия позволява лечението да се извършва в условията на дневен стационар. По медицински индикации лъчелечението може да се извършва и при стационарни условия.
Използват се различни режими на фракциониране – хипер-, нормо- и хипофракциониране.
Обикновено лъчелечението се извършва по схема 5 пъти в седмицата, с почивка в събота и неделя за възстановяване на нормалните тъкани.
Лъчелечението цели максимално възможно ликвидиране на туморния процес и постигане на локо-регионален туморен контрол. При невъзможност за това, лъчелечението има симптоматичен ефект и цели подобряване качеството на живот на онкологично болния.
ТЕЛЕГАМАТЕРАПИЯТА СЕ ИЗВЪРШВА В НЯКОЛКО ФАЗИ:
- клинико-биологично планиране - определят се клиничният мишенен обем (КМО) и планираният мишенен обем (КМО + осигурителна зона), лечебната доза, фракционирането и допустимите дози в критичните органи;
- анатомо-топографско планиране - съставяне на анатомо-топографски план и нанасяне на входните точки на централните лъчи върху кожата на пациента за точна възпроизводимост на лъчелечебните сеанси;
- дозиметрично планиране - осъществява се с компютърна система или ръчно планиране на лъчелечението; предписаната лечебна доза трябва да съвпадне с планираната в тумора и в критичните органи;
- контрол на лъчелечебния план - осъществява се със скопия или рентгенови снимки на симулатора, гамаграфии или ин виво-измервания на дозата в тумора и критичните органи.
2.2. ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ ПРИ ИНТЕРСТИЦИАЛНА БРАХИТЕРАПИЯ:
Интерстициалната брахитерапия, която се извършва с радиоактивни източници е хирургична манипулация, в условия на обща или локална анестезия. Изисква се екипно обслужване от радиолог и анестезиолог, в зависимост от локализацията на тумора. Радиоактивните източници се изваждат от хранилището за закрити радиоактивни източници, подготвят се за въвеждането в тялото на болния в специално оборудвана радиоманипулационна при строго спазване правилата за лъчезащита на персонала.
Брахитерапевтичните процедури и грижата за болните, провеждащи този вид лечение, са свързани с най-голямо облъчване на персонала. За неговото ограничаване служи т.нар. система за посленатоварване, чрез което се минимизира или изключва контактът с радиоактивните източници.
Всички болни за интерстициална брахитерапия с ниска мощност на дозата се хоспитализират. Индицирани са болни със злокачествени новообраувания в посочените области : устна и устна кухина; кожа; клепачи, включително и ъглите на клепачните цепки;език; големи слюнчени жлези - околоушна (паротидна) жлеза; анален канал; женска гърда; женска уретра; влагалище; простата; пенис и др.
За приложение на интерстициална брахитерапия се изискват следните туморни характеристики:
1. Локално ограничен туморен процес - достъпен, геометрично определен
2. Област за облъчване < 7-8 см
3. Бавен туморен растеж (диференцирани тумори)
4. Лъчечувствителност – слаба до умерена
Интерстициалната брахитерапия се прилага с различни видове техники - най-общо два вида:
1. Изготвяне на нерадиоактивен имплант с последващо ръчно посленатоварване (simple аfterloading) на радиоактивните източници. Така по-голяма част от процедурите при подготовката за въвеждането на радиоактивните източници в тялото на пациента се провеждат без контакт с източниците. За целта се прави щателна подготовка на манипулациите с използването на нерадиоактивни макети на радиоактивните източниците.
2. Директно имплантиране на радиоактивния материал в тялото на болния
След изготвянето на импланта се правят рентгенографии за верификация на разположението на радиоактивните източници и за дозиметричното планиране, което се извършва от физик. Пациентът се настанява в изолирана стая, където се „натоварва” предварително изготвения радиоактивен материал.
След свалянето на радиоактивните източници, те се прибират в контейнери и се съхраняват в специално оборудвани хранилища за закрити радиоактивни източници. След свалянето на радиоактивния материал болният може да бъде дехоспитализиран.
2.3. ЛЕЧЕБЕН АЛГОРИТЪМ ПРИ ИНТРАКАВИТАРНА БРАХИТЕРАПИЯ С РЪЧНО ПЛАНИРАНЕ И ПОСЛЕНАТОВАРВАНЕ
На хоспитализация за интракавитарна брахитерапия с ниска мощност на дозата подлежат болни с карцином на маточната шийка. Необходими са следните условия:
1. Достатъчно дълъг и проходим цервикален канал – възможност за сондиране над 4 см.
2. Достатъчно дълбоко и широко влагалище, позволяващо въвеждането и подходящото разположение на апликаторната система и радиоактивните източници.
3. Диаметърът на маточната шийка да не надвишава 4 см, за да се осигури адекватно разпределение на дозата.
4. Липса на значително кървене от тумора.
Брахитерапията с ниска мощност на дозата се извършва еднократно, протрахирано в зависимост от активността на радиоактивните източници от 4 до 10 денонощия. Тя се прилага в условия на хоспитализация на болнитe в стационара на “Активен блок” за периода, през който са натоварени с радиоактивните източници и изисква 24 часово наблюдение при строго спазване на правилата за лъчезащита от медицинския персонал.
Брахитерапията се извършва в няколко фази:
• клинико-биологично планиране – решение за клиничния мишенен обем (КМО), лечебната доза, фракционирането и допустимите дози в критичните органи.
• анатомо-топографско планиране:
- определяне позицията на болния в координатната система на апарат-симулатор;
- имобилизация на болния в избраната поза;
- въвеждане на рентген-позитивни макети на радиактивните източници и контрастни материи в ректума и пикочния мехур;
- извършване на две спрегнати рентгенови снимки;
- очертаване контурите на апликаторната система и критичните органи в тази област.
• дозиметрично планиране - осъществява се ръчно
• определя се броя и разположението на радиоактивните източници, като предписаната лечебна доза трябва да съвпадне с планираната в тумора и в критичните органи;
• обсъждане между физик и лекар за възможните варианти на терапевтичния план и избор на най-удачното решение;
- изготвяне на схема за дозиметрично планиране и прилагането и към терапевтичния документ;
- подпис на физика, изготвил терапевтичния план;
• изпълнение и контрол на лъчелечението
- позициониране на болния в избраната за лъчелечението поза;
- контрол и верификация на лъчелечебния план - осъществява се с рентгенов контрол и/или ин виво-измервания с полупроводникови или ТЛД на дозата в близост до тумора и критични органи;
- облъчване на болните – извършва се, отразява се и се контролира според стандартите на лъчелечение на болницата и Български лъчелечебни стандарти на Гилдията на лъчетерапевтите в България.
На повърхностна брахитерапия (бетатерапия) подлежат пациенти с повърхностни карциноми на конюнктивата. Тя се провежда с очни апликатори със Стронций 90.
Наблюдение на болните при телегаматерапия
• ежедневен контрол на общото състояние и общата поносимост на лъчелечението;
• оплаквания, свързани с радиобиологичните реакции на тумора и здравите тъкани;
• контрол на кръвната картина, микробиологичен контрол на радиобиологични реакции и включване на обща и локална медикаментозна терапия.
Наблюдение на болните при брахитерапия:
По време на престоя в „активен блок” се налага 24 часово наблюдение при строго спазване на правилата за лъчезащита от медицинския персонал:
• ежедневен контрол на общото състояние и общата поносимост на лъчелечението;
• свиждането е забранено;
• лекуващият лекар ежедневно контролира състоянието на изготвеният радиоактивен имплант;
• болните се обслужват на подлога, каквито са изискванията за лечение със закрити радиоактивни източници.
ПРИ ЛЕЧЕНИЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА, ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ Е ДЛЪЖНО ДА ОСИГУРЯВА СПАЗВАНЕТО ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА, УСТАНОВЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
3. ПОСТАВЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА
За лъчелечение болните винаги постъпват с поставена диагноза – за първичния тумор или неговите метастази.
4. ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ.
Медицински критерии за дехоспитализация:
- завършване на планирания лъчелечебен курс.
Поради характера на някои заболявания се налага провеждане на ЛЛ в няколко области на разпространение на неоплазмата:
При тези случаи се налага ЛЛ в няколко лимфни области (лимфоми, левкози), на ретроперитонеалните лимфни възли (неоплазма на маточна шийка, ендометриума) и профилактично облъчване на ЦНС (неоплазма на белия дроб и левкози). При съчетано лъчелечение на тумори на маточната шийка и ендометриума се планират три лъчелечебни курса– предварително перкутанно ЛЛ, брахитерапия и допълващо перкутанно ЛЛ.
При персистенция или рецидив на първичната вече третирана неоплазма може да се наложи ново ЛЛ в зоната на персистенцията или рецидива
Пациенти, при които се налага облъчване на друга област на туморно разпространение или фракциониране на дозата по радиобиологични причини в различни туморни обеми, могат да се отчитат като самостоятелна клинична пътека за срока на действие на настоящия НРД, в различни отчетни периоди.
Критерии за извънредна дехоспитализация:
- изява на далечна метастаза или прогресия в хода на радикалното лечение;
- тежки остри лъчеви реакции, непозволяващи да се продължи лъчелечението;
- възникване на придружаващо заболяване, което налага лечение по витални индикации и прекъсване на лъчелечението.
Довършване на лечебния процес и проследяване
Контролиране на ранните лъчеви реакции и установяване на ефекта на лъчелечението (частичен или пълен туморен контрол) на 1 месец след лъчелечението. Пациентът се следи от ОПЛ, СИМП и онкологичните диспансери. При необходимост от ново лечение или поява на късни лъчеви усложнения – отново се насочва към лъчетерапевт.
В цената на клинична пътека влизат до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата.
Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник/журнал за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.
При диагноза включена в Наредбата за диспансеризация, пациентът се насочва за диспансерно наблюдение, съгласно изискванията на същата.
5. МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА – извършва се съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
ІІІ. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
1. ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА НА ПАЦИЕНТА се документира в “История на заболяването” (ИЗ) и в част ІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7.
2. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДИАГНОСТИЧНО - ЛЕЧЕБНИЯ АЛГОРИТЪМ – в “История на заболяването” и Документ №1, който е неразделна част от ИЗ.
3. ИЗПИСВАНЕТО/ПРЕВЕЖДАНЕТО КЪМ ДРУГО ЛЕЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ СЕ ДОКУМЕНТИРА В:
- “История на заболяването”;
- част ІІІ на “Направление за хоспитализация” - бл.МЗ-НЗОК №7;
- епикриза – получава се срещу подпис на пациента (родителя/настойника), отразен в ИЗ.
4. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (Документ №.........................) – подписва от пациента (родителя/настойника) и е неразделна част от “История на заболяването”.
ДОКУМЕНТ № 1 И ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ СЕ ПРИКРЕПЯТ КЪМ ЛИСТ “ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО”.
ДОКУМЕНТ № 4
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА (РОДИТЕЛЯ /НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ)
Как действа лъчелечението?
Лечебните лъчи проникват в тъканите и при всеки сеанс ликвидират част от заболелите клетки. В това отношение лъчелечението много прилича на безкръвна операция, ежедневно се стопяват определен брой клетки. Промените в здравите тъкани в хода на лечебния курс се изразяват като остра лъчева реакция и след шестия месец като лъчево усложнение, подобно на кървенето след операция и оставянето на белег. Облъчването, приложено преди операция намалява обема на тумора и създава условия за по-успешна и/или по-малка оперативна интервенция. В редица случаи лъчелечението е алтернативен метод на хирургичното лечение като се запазва целия орган или се съчетава с органозапазващи операции при съвременния консервативен подход в онкологията.
Принципът на лъчевото лечение се базира от една страна върху по-голямата уязвимост на болните клетки, а от друга - на по-високата способност на здравите тъкани да се възстановяват в периода между всяко облъчване. При телегаматерапията лечебната доза не се прилага наведнъж, а се разпределя в няколко седмици - един път на ден, пет пъти седмично, с почивка в събота и неделя, необходима за възстановяване на критичните органи.
При интерстициалната брахитерапия лечението се провежда еднократно без прекъсване в продължение от 4 до 10 дни тъй като лечебната доза се реализира непосредствено в тумора и е възможно максимално щадене на околните здрави тъкани.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕЛЕГАМАТЕРАПИЯТА (ТГТ) И ИНТЕРСТИЦИАЛНАТА БРАХИТЕРАПИЯ (ИБРТ)?
Телегаматерапията е перкутанно лъчелечение, което означава облъчване през кожата. То се извършва с помощта на специално конструирани апарати. Това е основен метод за лечение на онкологичните заболявания. Лечението не е свързано с болка. То не се вижда, не се усеща и много прилича на правенето на рентгенова снимка.
Интерстициалната брахитерапия е облъчване чрез въвеждане на радиоактивни източници непосредствено в тумора. Това е вторият лечебен метод, прилаган в лъчелечението.
КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОБЛЪЧВАНЕТО?
При телегаматерапията пациентът се поставя да легне върху масата, където трябва да стои неподвижно по време на сеанса, тъй като лечебните лъчи са насочени много прецизно към болната част от тялото му. Болният остава сам в процедурната зала от една до десет минути, колкото трае един сеанс. Лечението се извършва чрез един или няколко ежедневни сеанса. Пациентът не е опасен за своите близки, не е източник на лъчение. Той може спокойно да контактува с децата и близките си.
При брахитерапия болните задължително се хоспитализират, след което се извършват необходимите предоперативни консултации и изследвания.
Интерстициалната брахитерапия представлява малка хирургична интервенция, която се извършва под обща или локална анестезия. Болният се изолира с въведените в тумора или туморното ложе радиоактивни източници в “Активен блок” за период от 4-10 дни. След сваляне на радиоактивния материал пациентът се изписва и не е опасен за околните.
Интракавитарната брахитерапия - представлява малка гинекологична интервенция, която се извършва под обща или локална анестезия. Болният се изолира с въведените в матката или влагалището радиоактивни източници в “Активен блок” за период от 4-10 дни. След сваляне на радиоактивния материал пациентът се изписва и не е опасен за околните.
НАДЕЖДЕН МЕТОД ЛИ Е ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО?
Съвременното лъчелечение се извършва с голяма прецизност, точност и акуратност. Пациентите и персоналът са защитени от излишно облъчване.
ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ ПРЕМИНАВА ЛЕЧЕНИЕТО?
Телегаматерапията се провежда по специален план. Определят се точно мястото на облъчването, положението на тялото при лечебния сеанс и най-добрият начин да се облъчи болното място, при което максимално да се щадят здравите тъкани. Областта на лъчелечението се начертава върху кожата и това изисква съхраняване на знаците. Макар и неприятно, то осигурява надеждна повторяемост на всеки сеанс. Математическата обработка на данните се извършва от специалист по дозиметрия (физик) с помощта на компютър. Лекарят и физикът решават как точно да се проведе лечението, каква обща доза да се приложи и на колко облъчвания тя да бъде разпределена. Поставят се окончателни знаци върху кожата. Пациентът се въвежда в процедурната зала и първото облъчване (първият сеанс) започва.
Болният е под ежедневно наблюдение от медицинския екип, грижещ се за неговото здраве. Първоначално и периодично лечението и състоянието на пациента се разглеждат и обсъждат от разширен лекарски екип. Рентгеновият лаборант и медицинската сестра, ежедневно следят за състоянието на пациента. Лекуващият лекар наблюдава възникналите лъчеви реакции, грижи се за тяхната профилактика и лечение
|
