Определение
От хронична лимфолевкоза боледуват най-често мъже в напреднала възраст. За главна причина се приемат генетични фактори и йонизиращо лечение. Братята, сестрите и първите братовчеди на болните се считат за рискови контингенти. Характерно за болестта е свръхобразуването и натрупването на имуно-некомпетентни лимфоцити, и то предимно В-лимфоцити, в лимфните възли, далака, костния мозък, черния дроб, кожата и почти във всички останали органи.
В-лимфоцитите са главните клетки, които участвуват в хуморалния имунитет чрез образуване на антитела. У болните тяхната функция е увредена и те не образуват пълноценни антитела срещу антигени и фактори. Постепенно настъпва понижение на общия имунитет у заболелите.

Клинична картина
Типичната хронична лимфолевкоза започва бавно, с оплаквания от обща отпадналост, лесна умора. Характерно е повсеместното увеличение на лимфните възли, в които се натрупват огромни количества новообразувани увредени лимфоцити. Отделни лимфни възли достигат големина на ябълка. Те са меки и неболезнени. Нерядко увеличените лимфни възли в корема се опипват като многобройни овални тумори. Развива се анемия, която често е последица от образуването на автоантитела срещу собствените еритроцити. Поради намалената имунна защита склонността към инфекции е голяма.
Протичането на болестта се усложнява от развитие на пневмония и сепсис, които са най-честа причина за смърт.
Съществува и злокачествена форма на лимфолевкозата, осбено у по-млади лица. Тя протича по-бързо, с висока температура, голямо увеличаване на лимфните възли и далака, токсична пневмония, сепсис със смъртен изход.
Лабораторното изследване установява наличие на малки зрели лимфоцити, които не могат да изработват антитела срещу най-важните антигени.

Лечението се провежда с подтискащи образуването на клетките лекарства (цитостатици). Те обаче се прилагат внимателно, тъй като притежават токсично действие.
Най-ефективно е ранното лечение. Средство за избор е хлорамбуцилът. Той се понася добре и се комбинира с преднизон. С тази комбинация често се постига забавяне в развитието на болестта.
Срещу инфекциите се прилагат широкоспектърни антибиотици - самостоятелно или в комбинация. Хигиенно-диетичният режим включва достатъчен сън и почивка, богата на витамини и високо калорична храна.
Болните са противопоказани за всякакъв вид имуизации или ваксинации.
Цялостното лечение се провежда под ръководство, наблюдение и контрол на лекар-специалист хематолог.
При доброкачествено протичане средната преживяемост е 60-90 месеца. Почти 1/3 от болните преживяват 10 и повече години. При злокачествено протичане средната преживяемост е 1-2 години. Най-често смъртен изход настъпва поради многократно повтарящи се инфекции, пневмония и сепсис.