Тимпаногенен лабиринтит

Определение
Възпалението на вътрешното ухо е вторично заболяване и се развива по три начина:
1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо;
2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит;
3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания.
Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен (ограничен лабиринтит) или да обхване цялото вътреш но ухо (дифузен лабиринтит).В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит.

Клинична картина
Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опасни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък.

Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.

Болест на Мениер

Определение
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продукция на слухова течност или затрудняват нейната резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Понякога заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.

Клинична картина
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.

Отосклероза

Определение
Отосклероза представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите костици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива наследствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава активизиране на заболяването. Звуковата травма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.

Клинична картина
Заболяването започва незабелязабележимо. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, автобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.

Кохлеарен неврит

Определение
Нервните влакна, които започват в охлюва (кохлеа) служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният (слуховият) нерв. Нервните влакна, които започват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се развие при захарен диабет, левкимия, приемане на някои лекарства (стрептомицин, хинин, салицилова киселина). Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вътрешното ухо, в резултата на което настъпва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин.

Клинична картина
Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.

Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.

Сифилис на вътрешното ухо

Определение
Сифилитично поражение се наблюдава при вторичен или третичен сифилис. При вродения сифилис измененията в ухото се развиват бавно и много често водят до силно намаляване или загуба на слуха, като поражението на вътрешното ухо е съпроводено и с увреда на очите и зъбите.

Клинична картина
При придобития сифилис се различават три болестни форми:
1. Апоплектична. Тя протича със шум в ушите, значително намаляване до загуба на слуха, придружени често от спонтанен нистагъм, световъртеж и нарушено равновесие;
2. Остра. При тази форма бързо се развива намаляване до загуба на слуха в продължение на 2-3 седмици;
3. Хронична. При тази форма намаляването на слуха настъпва и прогресира по-бавно, като достига до пълна глухота.

Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на глухотата.

Глухонемота

Определение
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.

Професионални заболявания на ухото

Определение
Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това пораже ние, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като "професионална глухота". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му (шум над 80 децибела не е достатъчен за причиняване на слухово поражение) от височината на тоновете, които образуват шума (особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът). Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота (особено под 10 херца) усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха.

Клинична картина
Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове. Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тоналност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестабилна походка, главоболие, особено към края на работния ден.

Лечение
Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специялист.
Профилактиката се осъществява чрез следните мерки:
1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за за щита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума;
2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.