Измръзване на ушната мида

Различават се три степени на измръзване: I-ва степен - кожата на ушната мида е тъмно- до синкаво-червена, болният усеща сърбеж и парене; II-ра степен измръзване се характеризира със зачервяване и отток на кожата на ушната мида, като се появяват и мехурчета; III-та степен измръзване е най-тежката - настъпва некроза не само на кожата, но и на хрущяла.
Лечението на измръзвания от I-ва и II-ра степен се състои в разтриване на ушната мида със спирт и подсушаване на разпукналите се мехурчета. Лечението на измръзвания III-степен е хирургическо и се извършва в специализирано болнично заведение.

Изгаряне на ушната мида

Изгаряне на ушната мида се наблюдава най-често при злополука по време на работа. То настъпва при експлозия, от вряла вода, водни пари, огън, светкавица. Различават се три степени изгаряне, както при измръзване (първа, втора, трета). Особено опасни са изгарянията от трета степен - тогава трябва да се вземат мерки срещу стеснение или запушване на външния слухов проход. За тази цел при лечение на образувалата се рана във външния слухов проход се поставя марлен тампон, каучуков или стъклен дрен,а по показание се предприема хирургическа намеса.

Доброкачествени и злокачествени новообразувания на външното ухо

Във външното ухо се наблюдават фиброми и други доброкачествени новообразувания. От злокачествените най-често се среща рак на ушната мида и на външния слухов проход. Рак на външния слухов проход обикновено се установява у възрастни лица, които боледуват от хронично гнойно възпаление на средното ухо. Счита се, че отделящият се гноен секрет постоянно дразни кожата и постепенно се развива рак. Ракът на ушната мида обикновено е епителиом. В началото той представлява тумор без строго определена граница, който расте в широчина дълбочина, като засяга и подлежащите тъкани (хрущял и кости).
Лечението на рака на ушната мида и на външния слухов проход е оперативно, а след това - облъчване с ренгенови лъчи и радиоактивен кобалт.

Екзема на ушната мида и външния слухов проход

Различават се два вида екземи - мокра и суха. Признаците на мократа екзема са: зачервяване и подуване на кожата на мидата и прохода, отделяне на секрет, който постепенно засъхва. При сухата екзема се образуват люспи, които предизвикват силен сърбеж, разраняване при разчесване, болка. Нерядко възпалителният процес се развива и в дълбочина, като засяга хрущялните и косните тъкани. Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист.

Ушна кал (церумен)

Във външния слухов проход се намират т.нар. церуменни жлези, които отделят лепкаво вещество (ушна кал, церумен). Предназначението на церумена е да предпазва тъпанчевата ципа от прах, насекоми и други вредни съставки на околната среда. Образуващата се ушна кал се изтласква навън от движението на ушния хрущял при дъвкане и говорене. Нерядко изтласкването на ушната кал навън е затруднено и тогава тя може да запълни слуховия проход. Тогава пациентите се оплакват от заглъхване на ушите, бучене, намален слух (до загуба на слуха), понякога придружени с главоболие, световъртеж и повръщане.
Лечението се състои в отстраняване на церумена чрез промивка на външния слухов проход, извършена от лекар-специалист. Промивката се прави с топла преварена вода, с топъл наситен разтвор на боракс (2%-ов) или с разтвор на сода-бикарбонат (1-2% ов).

Фурункул на външното ухо

Причини за възникване на фурункул са:
1. Травма, обикновено получена при почистване с различни твърди предмети или инструменти.
2. Остро или хронично възпаление на средното ухо. В хода на възпалението гнойното течение от средното ухо преминава през външния слухов проход и предизвиква гнойно възпаление на прохода.
3. Общи заболявания като захарен диабет, затлъстяване. Изходно място за развитие на фурункул са масните и космените фоликули в кожата на външния слухов проход, а причинители са стафилококи.
Признаците на заболяването се изразяват в силна болка, главно при натиск върху ушната мида и цицковидния израстък, ограничена подутина във прохода, предизвикана от образувалия се инфилтрат. Нерядко се появява и подуване на околоушните лимфни възли с покачване на температурата. Дъвкането е много често затруд нено. Болката обикновено е много силна и поради обстоятелството, че кожата във външния слухов проход е здраво срастнала с надкосницата и хрущяла.
Лечение на фурункула се провежда от лекар-специалист. То в повечето случаи е консервативно. При показание се предприе ма оперативно лечение.

Отомикоза

Във външния слухов проход нерядко се развиват гъбички от рода на Аспергилус. Заболяването най-често се среща у нечистоплътни лица, у боледуващи от хроничен отит, или у лица, които често си капват зехтин или олио в ушния канал. При отомикоза във външния слухов проход се образуват налепи, които постепенно го запълват. От прохода изтича белезникав секрет. Болните се оплакват най-много от силен сърбеж, който ги принуждава да се разчесват с остри предмети (клечки, фиби).
Лечението на отомикозата се състои в отстраняване на аспергилуса чрез промивки и капвания от 2-5%-ов салицилов спирт всекидневно в прохода.

Чуждо тяло във външния слухов проход

Чуждите тела обикновено се задържат в най-тесните места на външния слухов проход - там където се съединяват костната с хрущялната част. Когато чуждото тяло има свойството да набъбва (напр. фасулено зърно) външният слухов проход може да се запуши напълно и тогава слухът значително намалява. При по-продължително задържане на чуждото тяло може да се развие екзема или нагнояване.
Отстраняването на чуждото тяло става или посредством промивка с хладка вода /при малки чужди тела,които не набъбват/ или с помощта на специални кукички. То се извършва от лекар-специалист. Изваждането на чуждото тяло с пенсети е противопоказно поради риск от наблъскване на тялото още по-дълбоко и от пробив на тъпанчето. Предпоставка за успешно изваждане на чуждото тяло е доброто фиксиране на главата, особено у по-малки деца. При попадане на насекоми във външния слухов проход отначало се накапва течно масло или спирт, които ги умъртвяват и след това се прави промивка.

Травматично пукване на тъпанчето

При силен натиск или при разреждане на въздуха във вътрешния слухов проход може да настъпи пробив на тъпанчето. Такъв пробив може да настъпи и пряко, което става най-често при непредпазливо почистване на външния слухов проход с остри предмети.
В момента на пробива пострадалият чува силен шум в ухото и в зависимост от силата на натиска може да настъпи световъртеж, нарушено равновесие, гадене и по връщане. При изследване с отоскоп се вижда пробив на тъпанчето с неправилна форма и съсирена кръв по ръба на пробива. При тежки контузии на черепа със счупване на черепни кости от външния слухов проход може да изтича бистра или кръвениста гръбначно-мозъчна течност. Toзи признак показва, че е разкъсана твърдата мозъчна обвивка. При такива случаи много често се развива менингит с лоша прогноза.
Лечението се провежда в специализирано болнично заведение.

Възпаление на тъпанчето

Възпалението на тъпанчевата ципа е резултат от простуда, особено при морски бани, от невнимателно почистване на ухото, от разлагането на засъхнал церумен, от удар по главата или от ненадеен взрив или гърмеж от близко разтояние. Обикновено възпалението възниква внезапно, с поява на шум в ухото, чукаща и стелкаща болка. При благоприятен изход след 2-3 дни болката и другите признаци изчезват. При нагнояване от ухото изтича гноевидна течност. Понякога възпалението протича хронично. Тогава гнойният секрет от ухото има лоша миризма и слухът е намален в различна степен.
Лечението на възпалението на тъпанчето се провежда от лекар-специалист.