Определение
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.