Определение
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продукция на слухова течност или затрудняват нейната резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Понякога заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.

Клинична картина
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.