Сърдечни клапни пороци

Митрална стеноза (стеснение на митралната клапа)

Определение
Митралната стеноза представлява стеснение на митралния клапен отвор, който съединява лявото предсърдие с лявата камера. Стенозата предизвиква затруднение при преминаването на кръвта от лявото предсърдие в лявата камера.
При всяка камерна диастола количеството на преминаващата от лявото предсърдие в лявата камера кръв е по-малко от нормалното, и постепенно количеството кръв в лявото предсърдие се увеличава. Това води и до увеличаване налягането в лявото предсърдие и съответно намаляване в лявата камера. Лявата камера изтласква недостатъчно количество кръв в аортата. От лявото предсърдие покачването на налягането се пренася в белодробните артерии и в дясната камера с последваща дяснокамерна сърдечна недостатъчност.
Митралната стеноза е най-често придобита и е последица на прекаран ревматичен ендокардит. Много рядко тя може да бъде вродена.

Клинична картина
Основното оплакване е задух. Освен това налице са обща отпадналост, лесна умора, тежест в гръдния кош, сърцебиене. При по-изразена митрална стеноза се установява цианоза на видимите лигавици, кашлица и ваденe на храчки, понякога кръвенисти.

Лечението на митралната стеноза е консервативно и оперативно. Консервативно лечение се провежда при по-лекостепенна митрална стеноза с подходяща обезсолена диета, противоревматични медикаменти (вкл. кортикостероиди), диуретици, витамини, кислород, отхрачващи и други средства.
При по-тежка степен на митрална стеноза по показание се пристъпва към оперативно лечение - предприема се операция за клапна ендопротеза, като по този начин се отстранява стенозата и се възстановява нормалния кръвен ток през клапния отвор.

Митрална инсуфициенция (митрална недостатъчност)

Определение
Митралната недостатъчност се характеризира с невъзможност на митралната клапа да затвори плътно левия предсърдноклапен отвор по време на сърдечната систола. Поради това част от кръвта преминава от лявата камера в лявото предсърдие по време на камерната систола.
Порокът се причинява най-често от възпалителен процес - ревматичен ендокардит и инфекциозен ендокардит.

Клинична картина
В по-лека форма на болестта липсват оплаквания. При по-тежко изразена митрална недостатъчност настъпва задух, кашлица с отделяне на белезникави храчки, сърцебиене и постепенно развитие на дяснокамерна сърдечна недостатъчност.

Лечението на митралната инсуфициенция е консервативно и оперативно. Консервативното лекарствено лечение се състои в прилагане на кардиотоници, диуретици, отхрачващи медикаменти при наличие на сърдечна недостатъчност. При по-тежка степен на заболяването и по показание се предприема оперативно лечение - извършва се пластична реконструктивна операция с поставяне на клапна ендопротеза. С това се отсранява клапния порок и се възстановява нормалният кръвен ток през клапния митрален отвор.

 
Комбиниран митрален порок (стеноза и инсуфициенция)

Определение
Твърде често митрална стеноза и митрална недостатъчност се развиват едновременно и комбинирано. При този сърдечен комбиниран клапен порок се наблюдава митрална стеноза (която преобладава) и относителна митрална недостатъчност. Болестната картина съчетава признаците на стенозата и на недостатъчността на митралната клапа, като кръвния застой в белите дробове и дясностранната сърдечна недостатъчност са силно изразени.

Лечението на комбинираният сърдечен клапен порок е като при митралната стеноза и митралната недостатъчност. Консервативно лечение е с използуване на кардиотоници, диуретици и отхрачващи средства. По показание се пристъпва към операцията клапна ендопротеза. По такъв начин се отстранява комбинираният митрален порок и се възстановява нормалният кръвен ток през митралния клапен отвор.

Профилактиката се състои в активно лечение на инфекциозните заболявания, които причиняват развитие на клапен порок.

Аортна стеноза

Определение
Аортната стеноза се характеризира със стеснение на аортния клапен отвор. По време на свиването (систолата) на лявата камера кръвта трудно и в недостатъчно количество се изтласква през стеснения клапен отвор в аортата.
Най-често аортната стеноза е последица от ревматично възпаление на ендокарда и аортната клапа. Много по-рядко тя се дължи на атеросклероза. Изключително рядко се касае за вроден сърдечен клапен порок.

Клинична картина
Болните за дълго време нямат оплаквания, дори при значително изразена стеноза. В по-напреднал стадий настъпва световъртеж, появяват се задух при усилия, кашлица с отделяне на ръждиви храчки. Понякога след физическо усилие за кратко време болните изпадат в безсъзнание.

Лечението е консервативно и оперативно. При по-лека степен на аортна стеноза се провежда лекарствено лечение с кардиотоници, диуретици, спазмолетици, отхрачващи и други средства. За дълго време стенозата се преодолява от мощния миокард на лявата камера. При по-тежка степен на стенозата и при показание се прибягва до оперативно лечение. Извършва се пластична операция с клапна ендопротеза. С това се премахва стенозата и се възстановява нормалният кръвен ток през аортния клапен отвор.

Прогнозата за дълго време е добра. Прогнозата при успешна клапна ендопротеза също е добра при липса на усложнения.
Профилактиката се състои в избягване или активно лечение на ревматични и инфекциозни заболявания, причиняващи аортна стеноза.

Аортна недостатъчност

Определение
Придобитата аортна недостатъчност най-често е последица от прекаран ревматичен или инфекциозен ендокардит и много по-рядко на прекаран сифилис. Освен това аортната недостатъчност може да бъде последица от просъществувала артериална хипертония, атеросклероза на аортата или травма.

 
Клинична картина
Леката степен на аортна недостатъчност не причинява оплаквания. При средно тежката и тежката степен аортна недостатъчност настъпват задух при физически усилия, силна болка зад гръдната кост, кашлица. Установява се голяма пулсова амплитуда (по-висока стойност на систолното, и по-ниска стойност на диастолното артериално налягане).

Лечение
Лечебният подход е подобен на този при аортната стеноза. При по-изразена аортна недостатъчност се прибягва до операция - клапно ендопротезиране.
Прогнозата и профилактиката са същите, както при аортната стеноза.

Комбиниран сърдечен аортен порок (аортна стеноза и аортна недостатъчност)

Определение
Най-често този порок се дължи на прекаран ревматичен ендокардит. Много по-рядко той е последица на дегенеративен процес (атеросклероза) и рядко представлява вродена аномалия.
Клинична картина
Болестната картина се определя от признаците на преобладаващата стеноза или недостатъчност.

Лечението е като при стеноза. По показание се прибягва до оперативно лечение - клапна ендопротеза, чрез което се отсранява порокът и се възстановява нормалният кръвоток през аортния клапен отвор.

Прогнозата при ранно и своевременно консервативно или оперативно лечение е добра. При настъпили усложнения тя се влошава.
Профилактиката се състои в предпазване и активно лечение на ревматични и други заболявания, които засягат клапния ендокардит и водят до оформяне на комбиниран аортно-клапен порок.