Определение: Химичните изгаряния на очите са най-често от битов, промишлен и криминален произход - с различни киселини и основи.
При изгаряния с киселини се получава некроза (умъртвяване) на засегнатите тъкани. В първите часове след изгарянето конюнктивата е оточна, сивкава и мътна, роговицата също е помътнена. Некрозата обикновено се ограничава в повърхностните слоеве и след отпадането дългите слоеве на епитела могат да се възтановят напълно. Рядко след изгаряния с киселини остават мътнини в роговицата или сраствания на конюнктивата.
Основите предизвикват също некроза, но тя е по-дълбока и нерядко от некрозния процес се засягат почти всички очни структури и настъпва пълна загуба на зрението или на цялото око. При изгаряния с концентрирани основи конюнктивата веднага се обезкървява и роговицата става бяла като порцелан. Разпадането на тъканите предизвиква локална автоалергична реакция.

Срокът и качеството на първата помощ след изгаряния (особено с основи) са от първостепено значение. Незабавно след изгаряне се прави промивка с вода при отворено око и обърнати клепачи. Струята не трябва да попада върху роговицата, а само да я облива. След промивката се извършва неутрализиране на попадналото химично вещество. При изгаряния с киселини се прилагт разтвори на основи, а при изгаряния с основи – разтвор на киселина.
Локално (местно) се прилага още атропин, мехлеми, витамин А, сулфамиди и антибиотици за предотвратяване на инфекция.
При химични изгарянияне не трябва да се поставя превръзка на окото, тъй като тя пречи на отстраняването на химичното вещество чрез рефлексно увеличеното сълзотечение. При много тежки изгаряния, когато конюнктивата е некротична и къслива, се прилага хирургично лечение, като некротичната тъкан се отстранява. При тежки изгаряния на роговицата с настъпила или застрашаваща перфорация се предприема също частична или пълна оперативна пластика. Следоперативните резултати обаче във висок процент са незадоволителни.