Определение
Бъбречните тумори представляват около 1-2% от туморите у възрастни лица и 20-30% от туморите у деца. Те се срещат два пъти по-често у мъжете.
Доброкачествените бъбречни тумори се срещат рядко. Те се изявяват с поясна болка и поява на кръв в урината. Някои от тях имат склонност към злокачествено израждане, затова се препоръчва тяхното ранно оперативно отстраняване.
От злокачествените тумори най-чест е хипернефромът. Той се развива в кората на бъбрека и дава разсейки (метастази) във всички органи по-често в костите (череп, гръден кош, гръбначен стълб, крайници). Туморът се изявява с обща отпадналост, отслабване на тегло, покачване на температурата, поява на кръв в урината. В немалко случаи туморът се опипва в областта на бъбречното ложе и в подребрието. Злокачествените тумори на пикочния мехур метастазират във всички органи. При наличие на метастази се установява и костна болка. Нерядко пикочният мехур се изпълва със съсиреци, които могат да запушат уретрата и да доведат до задръжка на урина.

Лечението се състои в оперативно отстраняване на туморната маса заедно с бъбрека.
Доброкачествените и злокачествените тумори на чашките и легенчето често се разпадат и запушват цялото легенче.
Доброкачествените тумори се отстраняват с електрокоагулация. Те често рецидивират, затова е необходимо да се извършват контролни изследвания.
Злокачествените тумори се отстраняват оперативно заедно със части от пикочния мехур.

Прогнозата на злокачествените тумори на бъбреците и отводящите пикочни пътища е сериозна. При несвоевременно оперативно лечение прогнозата е крайно неблагоприятна.