Определение: Под понятието инсулт се разбира остро нарушение на мозъчното кръвообращение, възникнало внезапно и пристъпно. В понятието "хеморагичен инсулт" се включва развитието на спонтанен или предизвикан мозъчен кръвоизлив или кръвоизлив в ликворното пространство (пространство, в което циркулира гръбначно-мозъчната течност), протичащ с общомозъчни или огнищни (даващи предимство за локализация на кръвоизлива) неврологични симптоми. Най-често кръвоизливът настъпва при разкъсване на аневризми или увредени съдови стени, при рязко покачване на общото или локалното налягане, при свиване или разширяване на артериалните съдове, провокирано от физически усилия, психоемоционално напрежение, рязка промяна в концентрацията на вещества, водещи до покачване на артериалното налягане, остро нарушаване на снабдяването на тъканите с кислород, травми.
Мозъчният кръвоизлив се получава най-често у сравнително млади лица с хипертонична болест, атеросклероза, вродени и придобити аномалии на мозъчните съдове (аневризми), хематологични заболявания, прилагане на някои лекарствени средства.
Според локализацията си кръвоизливите биват мозъчни, вентрикулни (в мозъчните стомахчета) и субарахноидални (кръвоизлив в субарахноидалното пространство, т.е. - между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка).
В понятието "мозъчен кръвоизлив" се включва кръвоизливът в главния и гръначния мозък, предизвикващ съответни неврологични и психични симптоми. В този случай инсултът се развива остро и внезапно, най-често с разстройство на съзнанието, помрачаване или кома.

Клинична картина: Инсултът нерядко е последица на физическо усилие или голямо психично напрежение. При високи стойности на артериалното налягане лицето е зачервено, пулсът е забавен, дишането е нарушено, появява се повръщане. При пробив на кръвоизлива в мозъчни вентрикули се получава вентрикулен кръвоизлив, който е най-тежкото усложнение на хеморагичния мозъчен инсулт и може да доведе до смърт. В такива случаи мозъчните стомахчета (вентрикули) се изпълват с кръв, болните са в дълбока кома, с "плаващи" очни ябълки, променлива ширина на зениците, висока температура, обилно изпотяване, нарушен сърдечен ритъм.
При мозъчен кръвоизлив зениците на страната на увредата са разширени, липсват всякакви рефлекси, мускулите са отпуснати без всякакъв тонус. Дишането е с неправилен ритъм и периодично спиране (апнеа). Често се наблюдават гърчове и хълцане. Главата и очните ябълки се отклоняват към страната на кръвоизлива.
Болният най-често е в дълбока кома и не реагира на никакви дразнения. Ако комата продължи прогнозата е много лоша. Обикновено след третия ден се прибавят белодробни усложнения (пневмония). У преживялите мозъчен кръвоизлив липсата на мускулен тонус се сменя с повишен мускулен тонус (невъзможност за свиване на крайниците в ставите).
При кръвоизлив в малкия мозък освен общите симптоми се наблюдават и болки в тилната област, повръщане и засягане на черепно-мозъчни нерви. Субарахноидалният кръвоизлив най-често се дължи на вродени аномалии на мозъчните артерии (аневризми). Той се характеризира с поява на внезапно силно главоболие, повръщане, световъртеж, претъмняване пред очите. Често се наблюдават и психични промени, халюцинации, еуфория. Най-типичен признак е симптомът на менинго-радикуларно дразнене (дразнене на мозъчни обвивки и коренчетата на нервите).

При лечението на мозъчния хеморагичен инсулт се спазват някои основни принципи - пълен физически и психически покой по време на острата фаза на инсулта. То се провежда в интензивни сектори , където се прилага респираторна стабилизация, кардиоциркулаторна стабилизация, лекуват се интракраниалната хипертензия, гърчовата активност. Аневризмите подлежат на хирургично лечение - по показание. Прогнозата на мозъчния хеморагичен инсулт е сериозна, а в много случаи - крайно неблагоприятна.