Сифилисът се причинява от микроорганизъм, наречен бледа спирохета (трепонема). Само у около 10% от лицата, заболяли от първичен сифилис се развива невросифилис.

Определение
Ранният невросифилис представлява заболяване на нервната система през първия и втория период от развитието на сифилиса.
По време на положителната серологична реакция на първичния сифилис у заболелите лица може да се наблюдава т.нар. безсимптомен луетичен (сифилитичен) менингит.
По време на вторичния сифилис се срещат два вида луетичен менингит - остър луетичен и безсимптомен луетичен менингит.
Безсимптомният луетичен менингит се наблюдава в 50% от болните с вторичен сифилис и едва в 2-3% от болните с първичен сифилис. Той се развива към 8-10-тия месец от началото на заболяването.
При рецидивиращия вторичен сифилис се среща около два пъти по-често, отколкото при пресния вторичен сифилис. У болните липсват обективни признаци за наличие на менингит (ригидност на врата, повръщане, главоболие, свръхчувствителност към светлина и звук, психични промени). Рядко се установяват данни за засягане на слуха и зрението. В ликвора (гръбначномозъчната течност) се открива умерено увеличение на броя на клетките.
Друг вид на ранния невросифилис е острият луетичен менингит, или т. нар. ранен луетичен менингит. Той се наблюдава изключително рядко и представлява продължение на безсимптомния луетичен менингит по време на втория и третия рецидиви (повторения) на вторичния сифилис.

Клинична картина
Болните се оплакват от главоболие, световъртеж, шум в ушите, повръщане, разтрисане с повишаване на температурата. При обективно изследване се установява синдром на менинго-радикулерно дразнене (дразнене на мозъчните обвивки и коренчетата, които преминават през тях), свръхчувствителност към светлина, звук и други дразнители. Понкога се засягат черепномозъчни нерви - зрителни, слухов, лицев, троичен, очедвигателни нерви. В ликвора се открива повишено ликворно налягане, умерено повишен белтък, положителна реакция на Васерман (серологична реакция за доказване на сифилис).
При адекватно лечение заболяването продължава между 7 и 30 дни и завършва с оздравяване. Много рядко болните остават с глухота или зрителни разстройства.

Късният невросифилис се включва в третичния сифилис, който се наблюдава 5-15 години след началото на заболяването. Той се дели на две форми- мезенхимен невросифилис (сифилис на мозъчните обвивки и мозъчните кръвоносни съдове) и паренхимен сифилис (табес дорзалис).
Мезенхимният невросифилис от своя страна се дели на късен луетичен (сифилитичен) менингит, сифилис на мозъчните кръвоносни съдове, сифилитични гуми на мозъка.
При късен луетичен менингит най-често болните се оплакват от тъпо главоболие, засилващо се нощем. Липсват явления на менинго-радикулерно дразнене. Почти винаги е засегнат някой от черепно-мозъчните нерви.
При засягане на очедвигателните черепномозъчни нерви се установява двойно виждане, затваряне на някои от клепачите, пълна зенична неподвижност. При засягане на зрителния нерв се развива частична атрофия на нерва, която понякога може да доведе до пълна слепота.
Често се засяга слуховия нерв (с намаляване на слуха), и лицевият нерв, който инервира мимическата мускулатура на лицето. Нерядко се наблюдава разлика в големната на двете зеници на очите (анизокория). При сифилис на мозъчните кръвоносни съдове настъпва стеснение или пълно запушване на съдовия просвет. Понякога се образуват и аневризми (торбовидно разширение на артериален съд), които при разкъсване причиняват тежки мозъчни кръвоизливи.
Болестната картина на съдовия невросифилис зависи от мозъчния участък, в който съдовете са увредени. При увреждане на средната мозъчна артерия проявите са като като мозъчен инсулт - парализа на половината тяло, с намаление на сетивността в същата телесна половина, загубва се част от зрителното поле.
При увреда на съдовете на ивечестото тяло (корпус стриатум) се наблюдава Паркинсонов синдром. При засягане на съдовете на мозъчната кора освен парализи се наблюдават парези, невъзможност за писане и говорене, неразбиране на чута и прочетена реч, психични промени (деменция). Сифилистичните гуми на мозъка са рядкост. Те протичат с болестната картина на мозъчен тумор.
Паренхимичният невросифилис (табес дорзалис) засяга задните коренчета, задните стълбици и мозъчните обвивки на гръбначния мозък, а в главния мозък засяга зрителните нерви и междинния мозък, който има отношение към зрителните реакции.
Най-честите прояви на "табес дорзалис" са коренчевите болки (коренчетата на гръбначномозъчните нерви). Болките се локализират в крайниците, засилват се нощем и имат пробождащ и опасващ характер.
Понякога болковите оплаквания протичат под формата на органни болкови кризи - остра пристъпна пробождаща коремна болка, опасваща болка в кръста и гърба, повръщане на кисели жълти или черни материали поради стомашен кръвоизлив, болки, наподобяващи бъбречна или жлъчна криза, апендицит, колит, болезнени позиви за уриниране.
В хода на болестта се появяват характерни за нея симптоми, като разлика в размера на двете зеници, липса на коленния рефлекс, намаляване и на други рефлекси, понижение на мускулния тонус, загуба на пряката зенична реакция на светлина (свиване на зеницата), съчетана със запазена зенична реакция на акомодация (свиване и разширяване на зеницата при приближаване или отдалечаване на наблюдавания предмет) и конвергенция (прближаване на двете зрителни оси при наблюдаване на близко разположени предмети).
Тазово-резервоарните нарушения се изразяват в задръжка или изпускане на урината. В около 15% от случаите се развива атрофия на зрителните нерви и слепота. Много характерен признак на "табес дорзалис" е, че болният при ходене залита във всички посоки и повдига по-високо стъпалата си, поради нарушен ставно-мускулен усет. Наблюдават се и психични промени.

Лечението е като при първичния и вторичния сифилис.