Определение
Мигрената е често срещано заболяване, засягащо по-често жените (в съотношение 3:1 спрямо мъжете). То започва в млада възраст, обикновено около пубертета, и честотата му се увеличава след 30-годишна възраст.
Причините за болестта не са изяснени. В 50-80% от случаите се откриват наследствени фактори. Началната фаза на мигренозния пристъп се дължи на спазъм (свиване) на мозъчни артериални съдове и намаляване на кръвооросяването в определени мозъчни участъци, а болковата фаза - на силно разширение и последваща липса на тонус на съдовата стена на мозъчните и извънмозъчните артерии.

Клинична картина
Пристъпите се провокират от множество фактори - преумора, безсъние, психични явления, гладуване, метеорологични въздействия (студ, топлина, вятър, ярка светлина), алкохолна злоупотреба, тютюнев дим, полови ексцесии, продължителен престой в непроветрено помещение, стомашно-чревни и чернодробни разстройства. У някои болни е налице и хранителна алергия (към мляко, ягоди, яйца).
Несъмнена е връзката на мигренозните пристъпи с хормоналниte, особено яйчниковите функции. Мигренозните пристъпи често съвпадат с мензиса (т.н. менструална мигрена).
Болестта протича хормонално с пристъпи от главоболие, предимно в едната половина на главата, но може да обхваща и цялата глава. Интервалите между пристъпите са различни - отначало те са по-дълги, а по-късно стават все по-къси. През интервалите болните нямат никакви оплаквания. Пристъпът засяга предимно външната сънна артерия.
Той протича в четири фази - съдосвиваща, съдоразширяваща, оток на артериалната стена и обратно развитие на измененията. Началото е най-често сутрин след събуждане, но може да бъде и в друго време. При някои болни в продължение на часове има симптоми - предвестници, като гадене, сънливост, подтиснатост или възбуда, ненаситен глад и други.
У много болни 10-30 минути преди болковия пристъп, във фазата на съдосвиване, се появява блещукащ скотом (загуба на участък от зрителното поле), понякога последван от загуба на половината зрително поле и в двете очи (т.н. офталмична мигрена), а по-рядко - изтръпване, парези в крайниците или лицето, които биват изолирани или съчетани със зрителни разстройства.
Тези прояви се дължат на недостатъчно кръвооросяване в определени мозъчни участъци поради съдовия спазъм. С настъпването на болката (фаза на съдоразширение) тези прояви изчезват.
Болката може да започне рязко, изведнъж. Тя има пулсиращ характер (синхронен с пулса), трае от 4 до 48 часа и е придружена от гадене и повръщане. Може да има и други вегетативни прояви, нерязко само от еднатата страна на главата (зачервяване или бледност, сълзотечение, запушване на ноздрите). Болката се усилва от всякакво психическо дразнене.
При т. нар. вестибуларна мигрена се наблюдават световъртеж и шум в ухото на фона на главоболието, а при т. нар. абдоминална (коремна) мигрена главоболието се съчетава с коремни болки и нарушения в храносмилането.

Лечението по време на мигренозен пристъп изисква пълен покой и отстраняване на всякакви дразнители, особено светлинни и звукови. За прекратяване на пристъпа се използват препарати, които предизвикват свиване на разширените мозъчни съдове.
Тези препарти са противопоказни при бременност, хипертония и коронарно-сърдечна недостатъчност. Могат да се използват и обезболяващи средства (мигренол, седалгин, цитрамон), както и комбинацията им с транквиланти.