Определение
Въшливостта е заболяване, разпространено сред малцинственото население и групи лица с ниска лична хигиена. Особено широко разпространение въшливостта придобива по време на война и природни бедствия, които са съпроводени от рязко влошаване на личната и битовата хигиена.
Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки:

1. Главова въшка. Тя причинява въшливостта на главата. Дължината й е 1,5 - 2 милиметра, а ширината - 0,7 мм. Тялото й се състои от глава, коремче и 6 крачета. Цветът на въшката варира от жълтеникав до мръсно сив, в зависимост от цвета на косата. Женската въшка е по-голяма от мъжката. Тя снася яйцата си (гниди) в основата на косъма. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за косъма. До шестия ден се излюпват младите въшки, които на 11-тия ден са вече полово зрели. Една женска въшка за един месец оставя поколение от 2000 - 2500 паразита. Въшката се храни с кръв един-два пъти в денонощието. Тя пробожда кожата с хоботчето си. В момента на обождането се усеща силен сърбеж, който води до моментално разчесване. При пробождането на кожата слюнчената течност на въшката предизвиква възпаление с поява на малки червеникави възелчета и мехурчета. При разчесването се съсзават условия за възникване на вторична инфекция. Кожните промени се локализират по тила и зад ушите, като се подуват регионарните лимфни възли. Косата слепва на снопчета, пълни с въшки, гниди, гноевиден секрет и корички.

Лечението се провежда със старо изпитано средство - смес от газ, оцет и олио. Окосмената част на главата се намазва с тази смес и се покрива с кърпа. След няколко часа главата се измива и косата се разресва с гребен, напоен в топъл оцет.
Използват се и препаратите купрекс и купрол, като два-три часа след намазването се извършва сресване на косата с гребен, напоен в топъл оцет.

2. Дрешна въшка. Тя е със същото устройство както главовата въшка, но размерите й са по-големи - на дължина достига до 3-4 мм. Цветът й е мръсно-бял. Дрешната въжка живее в гънките и шевовете на долните дрехи, където женската снася яйцата си /200-300 на брой/. За да се храни въшката се прехвърля върху кожата, където смуче кръв. При обождане на кожата настъпва силен сърбеж, водещ до разчесване. Появява се обрив с малки възелчета или уртики. Поради силния сърбеж и разчесването се наблюдават линейни одрасквания (екскориации), които създават възможност за вторична инфекция с подуване на околните лимфни възли. При хронично протичане кожата загрубява и се пигментира (т.нар. болестно състояние на скитниците). Промените се локализират обикновено по кожата между плещките, по корема и ханша, по-рядко по бедрата.

Лечението се провежда с изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Бельото и дрехите се дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.

3. Полова въшка. Тя причинява половата въшливост. Половата (срамната) въшка има кръгло-сплесната форма с размер 1-2 милиметра. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. Освен по окосмените части на половите органи тя може да се разположи в мишничните ямки, по веждите и клепачите (миглите). Предаването на заразата става по полов път и при спане в общо легло. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта.
Въшката забива хоботчето си в космения фуликул, откъдето смуче кръв. Появяват се червеникави възелчета (папули), усилен сърбеж, а от разчесването се създават условия за вторична гнойна инфекция. Характерна е и появата на синкави петна по кожата на корема и бедрата.

За лечение се използват локално (намазване, втриване) разтвори от ксилол, спирт и етер, разтвор на ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20%-ов нафталинов унгвент.