Определение: Холерата принадлежи към групата на особено опасните инфекциозни заболявания. Болестта се причинява от холерен вибрион (Vibrio cholerae) , който представлява аеробен грам-отрицателен камшичест микроорганизъм и отделя ендотоксин и екзотоксин.
Холерата е широко разпространено инфекциозно заболяване под формата на епидемия и пандемия в много големи области в Азия, Африка и Латинска Америка. Досега са известни 9 пандемии до 1989 г. Болните отделят холерен вибрион в околната среда чрез изпражненията и повърнати материи. При консумиране на заразени хранителни продукти и вода, както и при битов контакт с болни от холера, заразата се предава на здрави хора.
Попадналите в храносмилателния тракт холерни вибриони се разпадат в стомаха под въздействието на стомашния сок. Част от тях обаче достигат до тънките черва, където намират подходящи условия за развитие и размножаване. Отделните токсини водят до увеличено отделяне на течност в червата и намаляват чревната резорбция. Засягат се още нервната система, сърцето, кръвоносните съдове, в резултат на което настъпва тежко разiтройство на кръвообращението и кръвоснабдяването.

Болестната картина протича в няколко форми. Типичната болестна форма започва остро с коремна болка, усилване на чревната перисталтика и диария. Изпражненията в началото са кашави, а по-късно придобиват вид на оризова вода. Изхожданията са многократни, с тенизъм.
Характерна слабост и умерено повешена телесна температура - под 38 градуса С. Появяват се и повръщания, които не се предхождат от гадене. Поради силната загуба на течности болните бързо се обезводняват - до и над 10% от телесното тегло. Кожата става суха, наблюдава се хлътване на очните ябълки, чертите на лицето се изострят. Дишането става ускорено, артериалното налягане се понижава.
Особено тежка е т. нар. свръхтоксична форма, при която повръщанията и диарията спират, но се засягат тежко други органи и системи, пулсът става нишковиден и едва се опипва, артериалното налягане силно се понижава и става почти невъзможно за измерване, развива се остра бъбречна недостатъчност с олигоанурия и уремия. Дишането става неритмично. При забавяне на спешни реанимационни мерки болните умират.
Леко протича т.нар. абортивна (изтрита) форма на болестта. При нея диария липсва, наблюдават се само няколко повръщания. Тази холерна форма трудно се открива, болните не се изолират и заболяването се разпространява още повече.
Тежко протича и т. нар. мълниеносна форма. При нея повръщанията и диаричните изхождания са много чести, с голяма загуба на течности. Интоксикацията на организма е силно изразена, настъпват мускулни гърчове, сърдечна, дихателна и бъбречна недостатъчност със смъртен изход.

Прогнозата при леките случаи е благоприятна, особено при ранно откриване и ефективно и активно лечение. Понастоящем ранното и активно лечение и на по-тежките форми на болестта води до благоприятен изход и бактериологично оздравяване. При мълниеносната и алгидната форма прогнозата е крайно неблагоприятна, особенно у деца, бременни и по-възрастни лица. През последните години смъртността от холера възлиза средно на 2,5 - 4%.
Профилактиката се състои в строга изолация на болните, като в епидемиологичните райони се разкриват специализирани болници. Под строг санитарен контрол се поставят всички хранителни продукти и питейна вода. Здравите контактни лица се поставят под епидемиологично наблюдение. Населението в епидемиологичните райони подлежи на противохолерна ваксина. Такива мерки се предприемат и за населението в пограничните райони при наличие на холера в съседни страни. При епидемиологична заплаха и по показания се провежда и реваксинация на застрашени контингенти от населението.

Лечение: Заболялите от холера подлежат на строга изолация в специализирани инфекциозни заведения, разкрити на място в епидемичните райони. Прилагат се субституиращи коктейли, които съдържат разтвори, препоръчани от СЗО, широкоспектърни антибиотици и т.н. След спиране на повръщанията се назначава диета с плодови сокове и пюрета, мляко, а по-късно - зеленчукови супи, бульони, като постепенно диетата се разширява и се преминава към обикновено хранене.
Особено важно е пълното възтановяване на нарушения водно-електролитен баланс у болните. Здравите бактерионосители се подлагат на 5-дневно антибиотично лечение.