Определение
Мекият шанкър представлява остро инфекциозно заболяване, което спада към групата класическите венерически болести. То се предава по полов път. Характеризира се с поява на болезнени язви по половите органи и усложнения - поява на бубони (възли, пакети) в регионалните лимфни възли. Болестта се среща по-често в тропическите, субтропическите и предимно в слаборазвитите страни. У нас са наблюдавани единични случаи.
Мекият шанкър се причинява от специфичен стрептокок. Инкубационният период на болестта е 1-5 дни.
Всъщност, развитието на инфекцията започна веднага след заразяването. На мястото на проникването (половите органи) се появяват едно или няколко зачервени петна, които се превръщат последователно в малки възелчета, гнойни мехурчета и язви. Язвите на мекия шанкър са болезнени, с кръгла, овална или неправилна форма, рязки граници с околно зачервяване, с некротично дъно, покрито с гноен налеп. В момента на заразяването или по-късно вследствие автоинокулация (самостоятелно самозаразяване от собствените язви върху незаразените участъци на тялото) се наблюдават окологенитална и извънгенитална локализации - около ануса, по бедрата, ръцете, пръстите, устните, езика.

Клинична картина
Усложненията на мекия шанкър са:
1. Кръвоизливи - на местата с разязвени тъкани;
2. Възпаление на лимфните съдове по гърба на пениса със или без малки възловидни уплътнения, които нагнояват и образуват след разпад вторични язви;
3. Регионален лимфаденит (възпаление и уголемяване на слабинните лимфни възли). Лимфаденитът възниква 3-4 седмици след началото на заболяването вследствие проникване на стрептокока в регионалните лимфни възли, най-често едностранно. Засегнатите лимфни възли се увеличават и достигат големина до кокоше яйце и повече.
Възпалението обхваща и околните тъкани, включително кожата, която е зачервена, опъната и глатка. При разпад на засегнатите лимфни възли се образуват дълбоки кратерообразни язви с гноен ексудат. Лимфаденитът протича с повишена телесна температура. След възстановителен процес за 1-2 месеца язвите постепенно заздравяват с образуване на груби ръбци.

 
Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, стрептомицини и тетрациклини.