Определение
Еризипелът е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок.

Клинична картина
Болестните промени се локализират по кожата на долните крайници и лицето. Заболяването започва с втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39 - 40 градуса С. Болните са отпаднали, с главоболие, понякога с повръщане. На засегнатите места се появяват ярко червени плаки с лъскава, изпъната и силно болезнена кожа.
Характерна особеност е рязкото отграничаване на околната здрава кожа от ръбовете на плаката. В по-тежките случаи върху плаките могат да се появят мехурчета, изпълнени с кръвениста течност, с подуване на околните лимфни съдове (лимфангит) и възли (лимфаденит) и деструкция на плаката. Особено опасно е локализацията на горната част на лицето, поради възможността за разпространение на инфекцията по лимфен и кръвен път до мозъка и мозъчната кора.

Лечението на еризипела е консервативно - локално и общо. Прилагат се антибиотици (главно от пенецилиновите групи). Локално се използват антисептични средства - унгвенти, разтвори, пудри и мазила. Много рядко се прибягва до хирургична обработка на допълнително инфектирани еризипелни рани.

Профилактиката се състои в поддържане на висока лична хигиена и саниране на налични бактериални и гъбичкови инфекции на кожата, антисептична обработка на налични раневи увреждания на кожата. Преболедуването не създава имунитет. Наблюдават се нерядко рецидиви на еризипел.