Определение
Заболяването се причинява от грам-отрицателни бактерии от родовете "шигела" и "флекснер". Те са аеробни бактерии и при разпадането си отделят токсични продукти - ендотоксин и екзотоксин.
По данни на СЗО от дизентерия всяка година в света умират по пет милиона деца в кърмаческа възраст. Заболяването се разпространява от болни и здрави бактерионосители.
Бактериите-причинители се отделят в околната среда с изпражненията и замърсяват хранителни продукти и водата. Оттам чрез замърсени ръце или мухи бактериите навлизат в храносмилателния тракт на човека, където частично се разрушават от стомашния сок (от солната киселина) и отделят ендотоксин. Ендотоксинът постъпва в кръвта.
Немалка част от бактериите обаче не се разрушават от стомашната солна киселина и достигат до дебелото черво, където предизвикват възпаление на чревната лигавица. Засегнатата чревна лигавица се покри ва с гнойни налепи, а на места се образуват и дълбоки язви с остри подкопани ръбове. Отделя се голямо количество чревна слуз, усилва се чревната перисталтика и се появява чест чревен спазъм (чревна колика).

Клинична картина
Заболяването се характеризира с остро начало. След инкубационен период от 1 до 7 дни настъпва втрисане с покачване на телесната температура до 38-40 градуса С. Заболялите се оплакват от главоболие, отпадналост, коремни коликообразни болки. Твърде често се наблюдава гадене с повръщане. Характерни са диаричните изхождания. Налице са чести позиви за дефекация. Изхожданията са съпроводени с болки . Изпражненията са воднисти, в тях се открива слуз, гной и кръв. При тежко протичане пулсът е ускорен, артериалното налягане се понижава. При загуба на повече телесни течности настъпва хиповолемичен шок.
При неправилно лечение болестта може да се хронифицира и тогава трае от няколко месеца до три и повече години. Изхожданията при хронична дизентерия не са така чести, а изпражненията са кашави. Дефекацията се придружава от силни коремни болки.
По-тежко протича дизентерията у деца. Поради загуба на телесни течности болните деца са отпуснати, често се появяват мускулни гърчове. В такива случаи се налага спешно субституиране и антибактериално лечение.

Лечението се провежда в инфекциозно заведение. То е комплексно. Назначава се подходяща диета (чай, сухар, кисел, а по-късно - извара, сирене, бульон), която постепенно се разширява. При кърмачета се препоръчва майчина кърма. Допълнително се назначават антипиретици и спазмолитици. Съобразно изолираната бактериална флора от изпражненията се прилагат антибиотици и химеотерапевтици, вкл. сулфагванидин и хлорквиналдол. При състояния на обезводняване се вливат субститутращи коктейли със солеви разтвори, глюкоза и витамини.

Прогнозата е благоприятна особено при ранно разпознаване на болестта и активно лечение. При късно разпознаване и неактивно лечение, особено при деца, прогнозата е сериозна и влошена. При неактивното лечение е възможно хронифициране на болестта. При тежки токсични форми и при дистрофични деца настъпват усложнения, вкл. чревни кръвоизливи и чревна перфорация, и тогава прогнозата рязко се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в изолиране на заболялите до бактериалното оздравяване. Важно е прецизното санитарно контролиране на водоизточниците, предприемане на ефективни мерки против мухите и други насекоми, поддържане на висока лична, битова , обществена и професионална хигиена.