Определение: Намалената или липсваща секреция на тиреоидни хормони (тироксин и трийодтиронин) предизвиква болестната картина на хипотиреоидизма. Когато признаците на заболяването са напълно изявени и са съчетани със специфичен оток на кожата, се говори за микседем. Микседемът представлява най-тежката форма на хипотиреоидизма.
Хипотиреоидизът е рядко заболяване и засяга най-често жени (съотношение 5:1), и то във всяка възраст, но обикновено между 40 - 60 години. Заболяването може да бъде вродено, вследствие на неразвита на щитовидната жлеза, но в повечето случаи е придобито. Най-често се среща т. нар. идиопатичен хипотиреоидизъм, при който не се открива определена причина за тиреоидна недостатъчност. През последно време бе доказано, че идиопатичният хипотиреоидизъм се дължи на автоимунен процес, като последица от наличие на циркулиращи в кръвта антитиреоидни автоантитела. За разлика от тиреотоксикозата (хипертиреоидизъм), при който автоимунният процес води до стимулиране на жлезата, при хипотиреоидизма този процес води до нейния функционален блокаж.
Следоперативният хипотиреоидизъм е нерядко усложнение и последица на частичното отстраняване на щитовидната жлеза по повод тиреотоксикоза или други тиреоидни заболявания. Почти 1/3 от болните от тиреотоксикоза, лекувани оперативно, развиват по-късно хипотиреоидизъм.
Съществува т. нар. вторичен хипотиреоидизъм, при който щитовидната жлеза е изцяло запазена, но поради липса на стимулация тя не секретира тиреоидни хормони в достатъчни количество.

Клинична картина
За да се появят признаци на хипотиреоидизъм е необходимо над 90% от жлезата да е функционално неактивна. Поради рязкото намаляване на секрецията на хормони на щитовидната жлеза много функции в организма и редица обменни (метаболитни) процеси претърпяват съществени изменения, в резултат на което се появява типичната болестна каритина. Болестното понижение на основната обмяна е резултат от намалената енергетична обмяна на веществата и от понижената топлопродукция. Поради това болните трудно понасят студа, а телесната им температура е по-ниска от нормалната. Намалено е всмукването на глюкозата в стомашно-чревния тракт, а поглъщането й от тъканите е забавено. Синтезът и разграждането на белтъците са забавени, вследствие на което развитието на скелета е нарушено. Разграждането на мастите също е забавено.
Тъй като тиреоидните хормони са необходими за развитието на централната нервна система, то при вроден хипотиреоидизъм настъпват тежки изменения в развитието на мозъка. Придобитият хипотиреоидизъм се съпровожда от изразени нарушения в умственото развитие и в говора. При хипотиреоидизмът се променя външният вид на болния, както и функционалното състояние на почти всички органи и системи. Постепенно се задълбочава умората, придружена от непреодолима сънливост. При тежка тиреоидна недостатъчност се появява характерен оток на кожата (микседем). Кожата е суха, груба, студена, бледа. Отокът е особено изразен по лицето, около очите, по крайниците, в областта на надключните ямки.
Космите са чупливи, окосмяването на тялото е оскъдно, ноктите също са чупливи. Телесната температура е под нормалната.
Вроденият или придобит в ранна възраст хипотиреоидизъм води до идиотизъм, имбецилност или дебилност. Болните са апатични, с намалена памет, реагират трудно на външни дразнения. Характерна е изразената сънливост, стигаща до летаргия. Често слухът е намален. Гласът е дрезгав с нисък тембър. Говорът е бавен. Болните се оплакват от скованост и мускулни болки, особено при студено време. Сърдечната дейност е забавена. Повишеното ниво на холестерола в кръвта води до прогресираща коронаросклероза и сърдечен инфаркт. Стомашно-чревният тракт е с намалена активност и перисталтика, налице е изразен метеоризъм. Често се установява хроничен запек. Отделената урина е в малко количество. Хипотиреоидизмът в детска възраст води до късен пубертет, а у възрастните - до липса на либидо, импотентност и азоспермия. У заболялите жени менструалните цикли протичат без отделяне на яйцеклетка. Постепенно болестия процес засяга различните системи до степен на инвалидизиране. Водещи са симптомите от страна на нервната и сърдечно-съдовата система.

Лечение
При тежка форма на мексидем с продължителна еволюция при липса на лечение може да настъпи едно от най-тежките усложнения на заболяването - мексидемна кома. Нерядко тя е провокирана от простуда, успокояващи медикамнти, сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Микседемната кома протича с рязко понижение на телесната температура, задълбочаващо се разстройство на съзнанието, конвулсии, ступор и пълна кома.
Независимо от естеството и произхода на патологичния процес, довел до отпадане на секрецията на щитовидната жлеза, единственото възможно лечение е заместителното (субституиращото).
Съществуват две основни форми на тиреоитдни хормони - първата - сух екстракт от животинска щитовидна жлеза, а втората - синтетични тиреоидни хормони.

При правилно провеждано лечние прогнозата на хипотиреоидизма е добра. При вродено заболяване навременното и адекватно заместително лечение може да осигури нормално физическо и интелектуално развитие.