Определение
Едно от най-разпространените заболявания на ендокринните жлези е ендемичната гушевост. С това наименование се означава увеличението на щитовидната жлеза, което се среща често в определени географски области. Разпространена е предимно в планински области, където съдържанието на йод в почвата и водата е ниско. В Европа болестта е широко разпространена в алпийската област. У нас от гушевост са засегнати обширни райони в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Гушевостта (или гуша) се счита за ендемична, когато е разпространена сред повече от 10% от местното население в определени географски райони.
Основен етиологичен фактор е недоимъкът на йод в почвата и водата в засегнатата област. Съдържанието на йод е много кратно по-ниско, отколкото това в неендемичните области. Същото се отнася и до съдържанието на йод в растителните и животински храни в ендемичните области. Физиологичният прием на йод е около 200 микрограма дневно. Намалението на този прием чрез храната и водата води до йоден недоимък и създава условия за възникване на гуша. Дневният прием на йод в ендемичните райони е под 50 микрограма. Освен йодния недоимък за възникване на ендемична гушевост роля имат и редица други допълнителни фактори - хигиенни и битови навици и условия, недоимъчно хранене (особено хранителен режим, който е беден на животински белтъци), наследствено-генетични фактори, употреба на храни, предизвикващи гушевост (т.нар. струмигенни храни). Естествените струмигенни храни са зеле, ряпа, алабаш, соя, някои фуражи. Обикновено те попадат у човека посреством млякото на хранените с тях животни. Йодът е необходим за всички етапи на синтеза на тиреоидните хормони. Щитовидната жлеза разполага с йоден резерв от 2 до 8 милиграма. Концетрацията на йода в жлезата е около 40 пъти по-висока от тази в кръвта. Липсата на йод в биосферата (почва, вода) се последва от поредица компенсаторни процеси, които в повечето случаи успяват да запазят състояние на нормална продукция на тиреоидни хормони за сметка на хипертрофия на клетките на жлезата. В резултат на йодния недоимък епителът на щитовидната жлеза се разраства, а по-късно атрофира и по такъв начин се създава неактивна жлезна тъкан. В зависимост от степента на разрастване на такава тъкан се оформят жлезни възли, които постепенно дават явления на притискане на хранопровода и трахеята.

Клинична картина
Главен и единствен симптом на ендемичната гушевост е възловидното увеличение на щитовидната жлеза. Това увеличение може да е умерено, но може и да е толкова силно изразено, че да доведе до обезобразяване на външния изглед на болните. По-рядко увеличението на жлезата е дифузно.
В зависимост от увеличението на щитовидната жлеза се различават следните степени на разрастване:
1. I-ва степен щитовидната жлеза не се вижда, но се опипва при преглъщане; 2. II-ра степен жлезата се вижда при оглед и се опипва добре при преглъщане; 3. III-та степен увеличението на жлезата е значително, поради което релефът на шията е изгладен. Жлезата се опипва и без преглъщане;
4. IVта степен - увеличената щитовидна жлеза изпъква над контурите на шията; 5. V-та степен - касае се за грамадна гуша, която обезобразява шията.
Независимо от това, че при ендимична гушевост липсват изразени отклонения във функционалното състояние на ендокринната система у болните в ендемичните райони се установяват различни нарушения в храненето на жлезата, които водят до непълноценно физическо и интелектуално развитие. В единични случаи се развива и т. нар. ендемичен кретенизъм, който се характеризира с изоставане в растежа, олигофрения, нерядко съпроведени от глухота. Основна роля в етиологията на ендемичния кретенизъм играе йодният и хормоналният недоимък по време на вътреутробното развитие, в резултат на което настъпват тежки увреждания на нервната система. Наличието на гуша не е задължително. Леченито на ендемичния кретенизъм е безперспективно. Единствено профилактичните мерки могат да окажат въздействие върху това тежко усложнение на гушевостта. Посредством йодиране на готварската сол в ендемичните области се осигурява необходимото количество йод, липсващо в биосферата. Освен тази масова профилактика сред застрашените контингенти се провежда и допълнителна профилактика. Бременните и кърмачките получават по едно драже антиструмин, съдържащо един милиграм калиев йодит, а децата - по едно драже седмично антиструмин, съдържащо 0,5 милиграма калиев йодит.

 
Лечение
Нискостепенната ендемична гуша (I, II и III степен), особено у деца и млади лица, се поддава на лечение с калиев йодит в продължение на месеци. При липса на ефект от лечението с калиев йодит се провежда лечение с тиреоидни хормони в продължение на няколко месеци. Възлестите форми обикновено не се поддават на консервативно лечение. По строго показание се предприема хирургично лечение и отстраняване на по-големи възлести гуши, особено такива, които притискат околните тъкани.