Определение
Скарлатината се причинява от бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А. Тези бактерии отделят токсини и алерген, които предизвикват късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път. Разпространението на инфекция се извършва от болни от скарлатина или ангина. След преболедуване се придобива траен имунитет, поради което повторният контакт със стрептокока не предизвиква скарлатина, но се появява бактерионосителство.
Заболяването се среща изключително при деца и по-често през студените месеци на годината. Входната врата на инфекцията е дихателната лигавица. В нея и в сливиците се развиват различни по тежест възпалителни изменения. Засягат се и лимфните възли, а и така също в различна степен и други органи - черен дроб, сърце, мозък, кръвоносни съдове и други.

Клинична картина
Инкубационният период е кратък - 2 до 7 дни. След това температурата се повишава до и над 39 градуса С. Болните са силно отпаднали, имат главоболие и повръщат. Гърлото е силно зачервено и болезнено, сливиците са увеличени, нерядко покрити с гнойни налепи. След 1-2 денонощия се появява скарлатинният обрив, който се състои от дребни червени петънца, разположени особено гъсто по вътрешната повърхност на бедрата, по слабините и гънките на тялото. Обривът не засяга кожата на лицето, което е зачервено. Устните са зачервени и сухи, а очите - блестящи. По кожните гънки нерядко се образуват малки линеарни кръвоизливи. Езикът е малинено-червен.Обривът преминава за 2-4 дни и остава пигментации по кожата.
Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синузит, отит, лимфаденит, артрит и други. Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са гломерулонефрит и ревматизъм.

 
Лечението се провежда в домашна обстановка и в изолация. Най-висок лечебен ефект имат пеницилиновите препарати. Ранното и своевременно пеницилиново лечение осигурява благоприятно протичане и предпазване от усложнения. Освен това се прилагат антипиретици, витамини, антисептични чайове и сиропи и други медикаменти. По показание на по-тежки усложнения, включително нагноителни отити, синуити и пневмонии се налага и болнично лечение.

Прогнозата е благоприятна. При усложнения тя се влошава, особено при постскарлатинозен миокардит и пневмоничен абсцес с развитие на сепсис.
Профилактиката се състои в строга изолация на заболелите за 10 дни. През този карантинен срок контактните лица се наблюдават от медицински персонал. Профилактично значение има и навременна тонзилектомия при деца с рецидивиращ лакунарен тонзилит, както и периодична санация на носоглъдката с дезинфекциращи медикаменти и разтвори.