Нараняване на устната кухина и глътката
Определение: Нараняванията на устната кухина и глътката се различават както по начина на получаване, така и по обем на обхващане и характера на протичане. При деца нараняванията се наблюдават най-често по време на игра или злополука. При възрастни хора трябва да се имат предвид наранявания в нетрезво или безсъзнателно състояние, наранявания по време на лечебна или диагностична манипулация или интервенция. Най-важното при изследване на болен с нараняване на устната кухина и глътката е да се установи дали се отнася до увреждане на лигавицата или са ангажирани и други съседни тъкани и органи, т.е. - дали се касае за непроникващо или проникващо нараняване. Клиничната картина зависи от степента и тежестта на нараняването, при което обикновено са налице леки увреждания, съпроводени от кръво течение от устата, но понякога се наблюдават и тежки шокови състояния. При нараняване на устната кухина и глътката се касае за рани на лигавицата на устните, венците, езика, небните дъги, зъбите и челюстите. При съчетаване с наранявания на съседни тъкани и органи - нос и околоносни кухини, уши, гръбначни прешлени и други - се прибавят симптоми, свързани със засягане на тези органи. Най-опасни усложнения при подобни наранявания са тежките, застрашаващи живота кръвотечения от големите шийни кръвоносни съдове и аспирационната пневмония. По-тежко протичат нараняванията в долната част на глътката. Много често те се съчетават с наранявания на гръкляна и горната част на хранопровода. В такива случаи на преден план са оплаквания от страна на дихателната и храносмилателната система. В повечето случаи се касае за съчетание със засягане на съседни органи, най-често на носа и околоните кухини, орбитата и черепната кухина, главно при транспортни или битови злополуки или наранявания от проектили. Протичането и изходът от лечението на нараняванията на устната кухина и глътката зависят от причината и от степента на засягане на съседните органи. Лечението се провежда от лекар- лецево-челюстен хирург, УНГ-специалист, реаниматор. То има за цел спиране на кръвотечението, отстраняване на задушаването, овладяване на настъпилия травматичен шок и възтановяване цялостта на наранените тъкани и органи.
|