Пиелонефритът представлява бактериално възпаление на бъбрека и неговото легенче. Той протича остро и хронично. Пиелонефритът е необикновено разпространен - от него боледуват около 10% от хората. Причините за заболяването са бактерии, обитаващи дебелото черво. Те достигат до бъбреците по кръвен и лимфен път. Предразполагащи фактори са бременност, камъни в бъбрека или легенчето, захарен диабет, хронични чревни заболявания, травма.

Остър пиелонефрит

Острият пиелонефрит настъпва внезапно, с трескаво състояние, покачване на телесната температура до 40 градуса С и обилно изпотяване. Треската се съпровожда с гадене, повръщане, поясни, мускулни и ставни болки. Урината става мътна и в нея се откриват много бактерии, левкоцити, понякога и кръв. У малки деца болестта може да протече бурно и изключително тежко, с припадъци и гърчове. У по-възрастни лица признаците на острия пиелонефрит могат да бъдат слабо изразени.

Лечението се провежда на постелен режим, висококалорична и витаминозна храна, прилагане на противобилкови и противобактериални лекарства - антибиотици или химиотерапевтици. Твърде често острият пиелонефрит преминава в хроничен.

Хроничен пиелонефрит

Хроничният пиелонефрит се характеризира с тъпа поясна болка, главоболие, покачване на артериалното налягане, наличие на белтък, левкоцити и бактерии в урината. Болестта протича вълнообразно, с периоди на изостряне и подобрение. С течение на времето се развива нефросклероза и бъбречна недостатъчност.

Лечението се провежда с антибактериални медикаменти - антибиотици и химиотерапевтици, противохипертонични препарати, съобразени с чувствителността и резистентността на изолираната бактериална урофлора.

Профилактиката се състои в отстраняване на предразполагащите фактори и ефективно лечение на острата уроинфекция.
Прогнозата е сериозна, особено при чести изостряния на болестта, задълбочаване на хипертонията и прогресия на бъбречната недостатъчност.