Определение: Заболяването се xарактеризира със одебеляване (хипертрофия) и разширяване (дилатация) на дясната сърдечна камера. С напредване на болестта се развива дясностранна сърдечна недостатъчност. Главната причина за развитие на белодробно сърце са хронични заболявания на дихателната система, които водят до покачване на кръвното налягане в белодробната артерия при заболявания на дихателната система.
Най-чести причини за развитие на хронично белодробно сърце са хроничният бронхит, бронхиалната астма, белодробния емфизем, хроничната обструктивна болест на бронхите и белите дробове (ХОБББ), бронхиектазната болест, пневмосклероза, професионални белодробни заболявания, рецидивиращи белодробни емболии.

Болестната картина отначало се владее от признаците на хроничното белодробно заболяване и дихателната недостатъчност. По-късно се развива дясностранна сърдечна недостатъчност. Задух се появява и в покой, цианозата по видимите лигавици, кашлицата и отделянто на храчки се засилват.Могат да се появят болки в гръдния кош.При декомпенсация се появяват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност-застойни шийни вени, отоци по крайниците, застоен, увеличен черен дроб.

Лечението е консервативно. Прилагат се кардиотоници, диуретици, отхрачващи лекарства, антибиотици и химиотерапевтици, кислород и инхалации.

Прогнозата е сериозна. При нарастване на дихателната и сърдечната недостатъчност и при настъпили инфекциозни (бактериални и вирусни) усложнения тя се влошава и става крайно неблагоприята.
Профилактиката се състои в лечение на заболяванията на дихателната система, които причиняват дихателна недостатъчност, обременяват дясната сърдечна камера и водят до развитие на дясностранна сърдечна недостатъчност.