Баланопостит

Определение
Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит.
Причините за развитие на баланопостита са следните:
1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване (претриване) на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение (промивки с концентрирани антисептични разтвори). Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;
2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:
3. Баланопостит в резултат на индивидуална алергична непоносимост - при употреба на козметични средства (сапуни, дезодоранти и други), след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично бельо и други.
Клинична картина
При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени.
Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.

Уретрит

Определение
Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие.

Клинична картина
Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт (сърбеж, парене, болка в уретрата). Характерно е отделянето на т. нар. "сутрешна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Заболяването протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици.

Лечение
Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.

Варикоцеле

Определение
Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично (симптоматично). Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение.

Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.
Туморите на тестиса
Определение съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени.

Клинична картина
При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези (гинекомастия). При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години.
Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.

Крипторхизъм
("Скрит тестис" или задържан тестис)

Определение
Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване (11-13-годишна възраст) започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура (37 градуса С), което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция и хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т. нар. "асансъорен тестис", който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се "изкачва" в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка.

Усложнения

Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения:

1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност;
2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис;
3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст.
Лечение

Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.