Стартирането на комбинирана терапия с methotrexate (MTX) и нискодозов prednisone e по-ефективен подход спрямо започването само на methotrexate при пациенти с ранен ревматоиден артрит, докладват холандски лекари.

Те напомнят, че шансът за добри ранни и късни резултати е значително по-голям, ако ремисията (липса на признаци и симптоми) се постигне ранно в хода на заболяването. Това може да бъде изпълнено чрез стриктни терапевтични стратегии, нагодени според активността на заболяването.

Целта на проучването била да се установи дали добавянето на нискодозов prednisone (10 mg/d) при стартирането на MTX е по-ефективно спрямо използването на MTX за постигането на добър контрол на ранния ревматоиден артрит.

Били изследвани 236 пациенти, които имали РА с давност под 1 година. Те били лекувани с MTX+prednisone или MTX + плацебо. Дозата на метотрексата била нагаждана с повишения от 5 mg/седмица до достигане на предефинираните критерии за ремисия (0 подути стави и поне две от следните точки: 3 или по-малко болезнени стави; 20 мм или по-малко по визуалната аналогова скала за качество на живот; СУЕ под 20 мм/ч) или до достигане на максимална доза от 30 mg/седмица).

И при двете групи, ако пациентът не е постигнал ремисия в рамките на 5 седмици след прием на максимална МТХ доза, бил добавен cyclosporine.

Ерозивните увреждания на втората година били ограничени и при двете групи, но оценката за ерозии била със средно 0.87 единици по-ниска в комбинираната група. Стесняването на ставната цепка и общата оценка по Sharp-van der Heijd не се различавали между двете групи.

Активността в 28 стави, СУЕ, оценката по визуалната аналогова скала за болка и оценката за качество на живот били с по-добри стойности при MTX/prednisone групата спрямо MTX/плацебо групата.

Продължителността на ремисята била средно 10 месеца и в двете групи (при пациентите, навлезли в ремисия), но пациентите в комбинираната група навлезли по-бързо в продължителна ремисия и имали по-голям шанс за постигане на поне една продължителна ремисия. Тези пациенти имали по-малки нужди от подкожен MTX; както и по-ниски нужди от МТХ като цяло.

При комбинираната група значително по-малко пациенти се нуждаели от допълнителна терапия с cyclosporine или adalimumab (15% срещу 41%); тези пациенти имали по-малко странични ефекти (особено гадене и раздвижване на чернодробните ензими). Prednisone не бил свързан с повишени нива на глюкозата или диабет, но за сметка на това довел до напълняване през този 2-годишен период.

Проучването поддържа концепцията за т.нар "прозорец на възможността" - т.е стриктния терапевтичен контрол на ранния ревматоиден артрит, концепцията, че глюкокортикоидите са болест-модифициращи средства в ранния ревматоиден артрит, и не на последно място - подкрепя препоръките от 2010 г на EULAR за лечение на ревматоидния артрит. Най-важното, което трябва да се запомни, е, че добавянето на prednisolone от началото на терапията в продължение на две години е благоприятно от всички гледни точки.

Авторите отбелязват, че няма данни дали продължаването на глюкокортикоидите след този 2-годишен период предоставя допълнителна ставна протекция, и затова препоръчват намаляване на дозите и спиране на глюкокортикоидната терапия след втората година, за да се редуцира рискът от остеропороза и други нежелани реакции, свързани с този клас препарати.