9 молекули могат да различат дукталния карцином in situ (DCIS) от инвазивния рак на гърдата, докладват изследователи от Щатския университет Охайо. Екипът установил още, че високата експресия на една от тези микро РНК молекули е свързана с туморната агресивност и общата преживяемост.

Преминаването на DCIS в инвазивен дуктален рак е ключов момент в прогресията на рака на гърдата, но самият механизъм не е изяснен, обясняват авторите. Те обаче докладват, че няколко молекули могат да бъдат използвани за идентфицират DCIS туморите, които имат висок риск за прогресия към инвазивен рак.

Д-р Croce и колеги анализирали биопсии от 80 пациенти с инвазивен дуктален рак, 8 - с DCIS, и 6 нормални биопсии. Били изследвани различните микроРНК профили. МикроРНК-ите са молекули, които повлияват клетъчната продукция на различни протеини. смята се, че именно тези молекули често имат нарушена регулация по време на туморното развитие. Така те биха се оказали нови биомаркери за рак, обясняват авторите.

Като цяло микроРНК профилът, който се наблюдава при преминаването от нормална тъкан към DCIS наподобява този при преминаването от DCIS към инвазивен рак. Все пак авторите установили 9 молекули, които можели да отграничат инвазивния рак от DCIS.

Авторите нарекли тези 9 молекули "микросигантура на инвазивността". В рамките на тази сигантура, 3 микроРНКи (let-7d, miR-210, и -221) имали най-резки промени в нивата на експресия. Тези 3 молекули имали ниска експресия при DCIS и висока такава при инвазивен рак.

Високата експресия на една от молекулите - miR-210, била свързана и с туморната агресивност, времето до метастазиране на тумора, както и общата преживяемост.

Според изследователите, ако тези молекули, свързани с раковата агресивност, бъдат инхибирани по някакъв начин, би могло да се спре прогресията на рака до прединвазивен стадий.